Стив Берри - Гробницата на императора

— Да се надяваме, че той ще се справи — обади се най-сетне Касиопея.

— Идеята беше твоя, затова тръгваш първа — отсече Малоун. — Аз ще те прикривам.

Пръстите му стиснаха ръкохватката на китайския пистолет. Нелошо оръжие. Пълнителят му побираше петнайсет патрона, стреляше сравнително точно. Затова му харесваше Касиопея — винаги предвидлива, винаги готова за неочаквани ситуации. Двамата бяха превъзходен екип.

Тя се стрелна напред към хвойновите дръвчета наблизо.

Малоун вдигна пистолета над ръба на скалата, готов да реагира на всяко движение. Вдясно, сред призрачната зеленина на храстите, проблесна дулото на пушка.

Той се прицели и стреля.

Дулото изчезна.

Малоун реши да се възползва от паузата и хукна след Касиопея, като скалата остана между него и преследвачите.

Настигна я и двамата продължиха да тичат, като използваха дърветата за прикритие.

Зад тях се разнесе пушечен залп. Куршумите звучно зачаткаха по стволовете наоколо.

Пътеката напусна горичката и се изви нагоре по стръмен, но преодолим хълм между заоблени скали. Встрани зейнаха дълбоки тъмни пропасти, до дъното на които слънцето стигаше единствено по пладне.

Двамата затичаха нагоре.

От дясната им страна, само на сантиметри от пътеката, започваше дълбока клисура. Отвъд нея блестяха ослепителните слънчеви лъчи, а на дъното й, на трийсетина метра под краката им се пенеха сивите води на буен поток.

Продължиха нагоре по пътеката.

После Малоун зърна мостчето. Точно там, където трябваше да бъде.

Беше тясно — клатушкащи се пръти, закрепени между камъните в двата края, и хоризонтални греди, завързани с конопено въже.

— Трябва да се прехвърлим оттатък — спря на крачка от него Касиопея.

Малоун не беше очарован от тази перспектива, но тя беше права. Целта им се намираше от другата страна. Нови изстрели зад тях го накараха да се обърне. Войници не се виждаха никъде и това го разтревожи.

— Може би той им отвлича вниманието — подхвърли Касиопея.

Недоверието му беше очевидно, но сега нямаше време да анализира ситуацията. Пъхна пистолета в джоба си и последва Касиопея, която вече беше стъпила на мостчето.

Гредите вибрираха от силата на водата, която клокочеше долу. Разстоянието до отсрещния бряг беше по-малко от трийсет метра, но абсолютно голо, без никакво прикритие. Трябваше да го изминат под ярките слънчеви лъчи, далеч от всякаква сянка. Отвъд мостчето се виждаше тясна пътека, която чезнеше в рехава горичка. На скалата преди нея беше издълбана петметрова статуя на Буда, точно както ги бяха информирали.

Касиопея се обърна да го погледне. Азиатските й очи контрастираха с европейските черти на лицето й.

— Това мостче е виждало и по-добри времена — подхвърли тя.

— Дано да издържи още малко.

Тя протегна ръце към увисналите въжени парапети от двете страни.

Той също стисна здраво грубото въже и обяви:

— Аз ще мина пръв.

— Защо реши така?

— Защото съм по-тежък. Ако гредите издържат мен, ще издържат и теб.

— Подчинявам се на логиката — кимна тя и се дръпна встрани. — Моля, заповядай.

Малоун стъпи на мостчето, нагаждайки краката си към вибрациите. От преследвачите им нямаше и следа. Той реши да премине бързо, без да дава време на моста да се залюлее.

После над грохота на водата се появи нов звук.

Хвуууп, хвуууп, хвуууп…

Малоун рязко изви глава надясно и успя да улови сянката на хеликоптер върху почти отвесния склон на заснежения връх на повече от километър от тях. Достигна някъде до средата на мостчето, което се държеше, въпреки че покритите с мъх греди се огъваха под краката му. Дланите му не се отделяха от въжето отстрани, готови да се вкопчат в него при евентуално пропадане.

Далечната сянка бавно нарасна, превръщайки се в характерния силует на боен хеликоптер АХ-1 „Кобра“. Американско производство, което в случая не означаваше спасение.

Подобни машини бяха на въоръжение и в пакистанската армия, доставени от Вашингтон на един предполагаем съюзник в борбата срещу тероризма.

„Кобрата“ се насочи директно към тях. С два пропелера и два двигателя, тя беше въоръжена с 20-милиметрови картечници, противотанкови реактивни снаряди и въздушни ракети. Хеликоптерът бе бърз като пчела и също толкова повратлив.

— Този не е тук, за да ни помогне — отбеляза Касиопея.

Той беше съгласен, но нямаше смисъл да изтъква, че през цялото време е бил прав. Бяха ги подмамили тук с точно определена цел.