Стив Берри - Гробницата на императора

Върна го на мястото му и подаде оръжието на Касиопея. Не предложи пистолет на Пау Уън, но той не го и поиска. Малоун пъхна още един пистолет в колана си. Касиопея направи същото. Витлата намалиха оборотите си и машината започна да се снижава.

Тан напусна сградата на охраната и тръгна към чакащата го кола. Миг по-късно забеляза военния хеликоптер, който се приближаваше от юг. Желанието му да хване Ни Юн моментално се изпари.

— Колата да бъде готова! — късо заповяда той и влезе обратно в сградата.

Ни спря пред оградата, която обикаляше занемарените къщички. Според премиера те били построени набързо през 80-те години, но през последните двайсет никой не беше влизал в тях. Това се потвърждаваше от буйната растителност наоколо и дупките в сламените покриви. Постройките се издигаха на стотина метра от основите на могилата — вероятно на мястото на отдавна несъществуваща крепостна стена. В очите му проблесна възхищение, примесено с леко учудване. Премиерът беше добавил, че Пау Уън със сигурност ще иска да проникне в гробницата на Цин Шъхуан.

— Как би могъл да го направи? — бе попитал Ни.

— Входовете са два — отвърна старецът. — Пау Уън знае за единия от тях, а аз — за другия.

Касиопея скочи на мократа земя, следвана от Котън и Пау. Витлата бавно престанаха да се въртят и Виктор надникна от кабината.

— Намери ли пистолетите, Малоун? — подвикна той.

— Да. Дори са заредени с истински патрони.

— Май си доста злопаметен, а?

Наоколо беше безлюдно. Никой не се приближаваше към приземената машина. Намираха се на около километър и половина от могилата и на два пъти по-малко разстояние от музейния комплекс. На стотина метра от тях тъмнееше силуетът на още един хеликоптер.

— Някой от твоите приятели? — подхвърли той.

— Нямам представа — сви рамене Виктор.

— Охраната ми се струва доста рехава.

— А ние все пак сме чужденци — добави Касиопея.

— Но пристигнахте с хеликоптер на Народноосвободителната армия — изтъкна Виктор. — И това е най-важното.

Дъждът се лееше като из ведро. Влажните дрехи на Малоун отново подгизнаха. Поне въздухът беше топъл.

— Трябва да вървим, защото скоро ще затворят — подкани ги Пау и посочи към музея.

Изправен пред монитора, Тан със задоволство установи, че Виктор Томас беше изпълнил обещанието си да доведе Пау Уън, Котън Малоун и Касиопея Вит. Вниманието му беше раздвоено между площадката за кацане и поведението на Ни Юн на запад от могилата. Видимостта и в двете посоки беше отлична и той заповяда на операторите да не пропускат нищо от случващото се там.

Беше поел командването на музейната охрана с увереността, че никой няма да оспори правомощията му и дори няма да помисли да се свърже с Пекин. Беше подчинен пряко на премиера, но възрастният мъж едва ли щеше да се занимава с него. Напоследък той почти не се интересуваше от политика и Тан престана да обръща внимание на дейността му.

Ни Юн и Пау Уън. Те имаха значение. А в момента той ги държеше под око, и то едновременно.

Извърна се към екрана с Ни в момента, в който врагът му се покатери по оградата и скочи от другата страна. Какво ли бе привлякло вниманието му? Бяха го уверили, че в тези колиби няма нищо важно. Просто изоставени складове. Но това „нищо“ беше оградено и наблюдавано по заповед на правителството.

На другия монитор видя как Пау и тримата му спътници се насочват към Изкоп 3 под проливния дъжд. Там, където се намираше залата с императорската библиотека. В която бяха намерили онзи часовник. Интересно.

Малоун беше смаян от Изкоп 3 — най-малкия от трите разкопани обекта. Написана на английски табела информираше, че тук се е намирал подземният команден център на армията, където са открити фигури на високопоставени офицери, императорската гвардия и една каляска. Туристи изпълваха дървеното мостче, което се извиваше над разкопките на пет метра под тях. Слаби петромаксови фенери осветяваха сюрреалистичната гледка с остра, жълто-зелена светлина. Въздухът беше влажен, а дъждът продължаваше да барабани по извития покрив високо горе. Ноздрите му се изпълниха с тръпчивата миризма на мокра пръст. Беше изненадан от липсата на климатична инсталация, тъй като покриването на обекта явно беше замислено с цел да се ограничи достъпът на влага.

Пау ги поведе към ограденото с парапет мостче, следвайки поредната туристическа група.