Стив Берри - Гробницата на императора

В залата се разнесе пронизителен вик. Малоун се обърна и зърна Виктор, който размахваше ръце сред тълпата и викаше нещо на китайски. Изглеждаше ядосан на някакъв човек до него, който явно го беше обидил с нещо. В следващия момент Виктор го блъсна и продължи да го залива с ругатни. Вниманието на посетителите се насочи натам, на охраната също. Всичките шестима униформени се втурнаха към мястото на инцидента.

Малоун изчака камерите да се завъртят в същата посока и прошепна:

— Сега!

Касиопея прескочи веригата и бързо се спусна надолу. Пау Уън я последва. Малоун се забави, оглеждайки обстановката. Никой не им обръщаше внимание. Изчака Пау да стъпи на дъното и го последва по стълбата. Долу се събраха плътно един до друг и тръгнаха напред, притиснати до пръстената стена, заобикаляйки полуреставрираните теракотени фигури.

Касиопея изчезна в дупката. Преди да я последва, Пау грабна една лопата. Съобразил, че инструменти със сигурност ще им трябват, Малоун направи същото и потъна в мрака.

Тан наблюдаваше Виктор Томас на един от мониторите и Пау Уън и спътниците му — на друг. Вчера, още преди да заповяда опожаряването, той беше направил пълна инспекция на императорската библиотека. Не бе открил нищо интересно освен многобройните ръкописи. По телефона беше информирал Пау, че всички са изгорели в пожара, но въпреки това старецът беше тръгнал насам веднага след завръщането си в страната.

Защо?

— Заповядайте евакуация на сградата! — сухо се разпореди той. — Поставете по един човек на всеки изход и още няколко на мостчето. Тази камера да остане фокусирана върху дупката. Ако някой се появи, веднага да бъде арестуван! При оказване на съпротива да бъде застрелян!

Пръстите му здраво стиснаха ръкохватката на пистолета.

— Отивам там — добави той. — Докато пристигна, сградата да бъде опразнена. Задръжте вътре само чужденеца, който започна скандала.

Малоун огледа тясното пространство. Хранилището представляваше квадрат три на три метра, подът и стените му бяха изградени от тухли, а таванът — от греди, част от които бяха рухнали.

— При първото влизане проникнахме отгоре — поясни Пау.

Трите високи каменни маси в средата на помещението бяха празни. Подът беше покрит с пепел, във въздуха се носеше тежката миризма на изгоряло.

Следите от пожара бяха очевидни.

— Тези маси бяха отрупани с ръкописи от бамбук и коприна, всички от времето на Цин Шъхуан — добави възрастният китаец. — Неговата императорска библиотека. Която вчера е била унищожена по заповед на Карл Тан.

— Защо го е направил? — попита Касиопея. — Каква заплаха за него може да бъде една библиотека?

— За него заплаха е всичко, което не може да контролира.

Малоун си даде сметка, че глъчката навън започва да стихва. Това го накара да се обърне и да надникне през дупката.

— Хората напускат — обяви той.

— Без съмнение по заповед на Тан — отвърна Пау. — Това означава, че не разполагаме с много време.

— За какво?

— За да изчезнем.

Ни нагази в мократа трева, насочвайки се към втората от трите ниски постройки. Дъждът продължаваше давали. Външните стени отдавна бяха покрити с гъста растителност, която стигаше чак до покрива. Повечето прозорци бяха здрави, покрити с плътен слой влажна мръсотия. В разкъсаните комарници се бяха заклещили мъртви бръмбари и нощни насекоми.

Той спря пред дървената врата. Бяха го информирали, че не е заключена, и той я побутна. Ръждивите панти изскърцаха, после неохотно отстъпиха. Промуши се в процепа и с усилие върна вратата на мястото й. През зацапаните прозорци проникваше сивкава светлина. Помещението с размери около пет квадратни метра тънеше в здрач. Задната стена се беше срутила и през нея се виждаше буренясалият двор. На пръстения под тъмнееше ръждясал плуг, покрит със слой мазна почва. Край една от стените бяха струпани счупени глинени гърнета, дебели паяжини покриваха ъглите.

Ни се промъкна през отвора в стената и отново се изправи под дъжда. Онова, което търсеше, беше навън. В главата му отново прозвуча гласът от проведения неотдавна телефонен разговор.

— Навремето изпратих шпиони да следят действията на Пау Уън край могилата — беше уточнил премиерът. — Той беше сигурен, че никой не го следи, но това важеше за Мао и Дън. Аз се бях погрижил да го наблюдавам отблизо.

— И какво открихте? — попита го Ни.

— За моя изненада Пау успя да намери входа на могилата. По предварителни сведения в нея би трябвало да има големи количества живак. Но въпреки това той проникна вътре и остана там в продължение на няколко часа. Измъкна се навън през една дупка, която се намираше съвсем близо до днешния Изкоп 3. Същата нощ се случиха много странни неща, въпреки че никой не спомена за тях.