Стив Берри - Гробницата на императора

Ни пожела да научи повече.

— На обекта се появиха нови работници и машини, които работиха през цялата нощ. Те не бяха част от обичайния екип. Точно тук се прояви един от недостатъците на нашата форма на управление — никой не докладва за онова, което работниците бяха открили. Те бяха ръководени от Пау, който не се отчиташе пред никого.

— С изключение на вас.

— Аз поръчах една проверка, но това стана няколко седмици по-късно. Така и не успяхме да открием откъде е влязъл Пау. В района се извършваха интензивни разкопки, навсякъде имаше тунели и дълбоки шахти. Все пак успях да открия нещо, макар и след години. По заповед на Пекин се завърнах при надгробната могила. Стана, след като Пау напусна Китай. Задачата ми беше да открия начин за проникване в гробницата и аз я изпълних.

— Защо никой никъде не е споменавал за това?

— Защото имаше основание нещата да останат в тайна.

Ни напрегна взор към сенките, поглъщащи разнебитените постройки. През плътните корони на дърветата почти не проникваше светлина. Но водата си намираше път и тежките дъждовни капки барабаняха по земята. Основите на могилата тъмнееха на петдесетина метра по-нататък. Достъпът до нея беше препречен от високата ограда, която започваше на няколко метра зад сградите. После той забеляза кладенеца. Беше точно там, където бе посочил премиерът. Двуметровата стена около него беше плътно покрита със зеленина.

Ни тръгна да обикаля постройките, за да стигне до там. Целта му беше да забави противника. В момента Тан го беше видял да влиза и толкова.

Приближи се до кладенеца и надникна вътре. На по-малко от метър по-надолу лежеше ръждив железен капак с две ръкохватки, заварени отгоре. Изглежда, бе поставен, за да предотврати нечие падане. Но той знаеше, че не е така. Хвана ръкохватките и напрегна сили. Ръцете му се покриха с мокра и хлъзгава ръжда. Капакът бавно започна да се повдига.

— Къде отиваме? — учудено прошепна Малоун.

Пау се отпусна на колене и започна да разчиства праха и отломките по пода.

— Когато влязох тук за пръв път, помещението беше непокътнато. Но забелязах, че подът беше хлътнал на две места.

Малоун разбра.

— Наличието на трите каменни маси предполага твърда земя под тях…

— Точно така. Вече ти обясних значението на обърнатата наляво каляска и рампа. Сега, след като открих какво има тук, ясно разбирам за какво става въпрос.

— Навън стана тихо — обади се Касиопея.

Малоун също беше отбелязал това.

— Наблюдавай какво става.

Тя кимна и зае позиция близо до изхода. Пау приключи с разчистването. Под ръцете му се появиха символи, издълбани в тухлите на пода.

— Какво е това? — попита Малоун.

— Този, който прилича на къщичка, е цифрата шест. Хиксът с чертички отгоре и отдолу е пет, а Т-образният символ е седем.

Малоун забеляза, че символът с четири успоредни линии се появява по-често от останалите. Явно беше четири. Същото беше положението и с лъжичката с черта през дръжката.

— Това какво е?

— Девет. Символите са подредени в определена последователност. Признавам, че успях да ги разшифровам благодарение на вдлъбнатините на пода.

Малоун проследи пръста му.

— Цифрите четири и девет имат особено значение за китайците. Девет се произнася дзиу и означава още „дълго“ и „завинаги“. Тази цифра винаги е била свързвана с дълголетието и късмета. Като тези на императорите. Четворката от своя страна се произнася съ и означава още „смърт“. Смятат я за фатално число.

Кратък преглед на четворките и деветките показа, че те са концентрирани на две места.

— Когато влязох за пръв път тук, забелязах, че тухлите с двете цифри са леко хлътнали. След известни усилия открих, че под тях започват два различни тунела.

— И избра деветките — подхвърли Малоун.

— Логично беше — кимна Пау.

Малоун вдигна лопатата, натика острата й част между две от тухлите на пода, обозначени с деветки, после силно натисна с крак. Земята беше твърда, но все пак поддаде. Той натисна дръжката на лопатата и тухлата изскочи.

— Как се нещата навън? — подвикна към Касиопея той.

— Прекалено спокойни.

— Министър Тан скоро ще бъде тук — промълви Пау.

Малоун се втренчи в лицето на стареца, който помагаше при изваждането на тухлите. После му хрумна една идея. Старецът вдигна глава. По лицето му личеше, че и той е решил каква да бъде следващата им стъпка.

— Страшничко е, защото започвам да мисля като теб — промълви Малоун.