Стив Берри - Гробницата на императора

Преминаха през още две врати с китайски символи. После тунелът започна да се извива надясно, както тя очакваше. Касиопея спря и се обърна. Малоун беше на два метра зад нея. Тя наведе фенерчето надолу. Той направи същото. После тя внезапно осъзна, че се бе случило нещо, и размаха фенерчето си.

— Котън!

Той се обърна. Пау Уън беше изчезнал.

— Защо ли не съм изненадан? — промърмори Малоун.

— Трябва да се е отбил в някой от страничните коридори.

Пистолетът се появи в ръката й.

— Ти водиш — рече Малоун и също измъкна оръжието си.

Касиопея стигна до ъгъла и предпазливо надникна. Тунелът продължаваше още петдесетина метра и свършваше пред дебел къс скала, оформен в почти съвършен правоъгълник и леко изместен встрани като открехната врата. Пространството отвъд него беше изпълнено със светлина, която проникваше на няколко метра навътре в тъмния тунел.

— Това не го очаквах — прошепна в ухото й Малоун.

Тан огледа вътрешността на разнебитената постройка, в която беше изчезнал Ни Юн. На монитора се беше видяло съвсем ясно как влиза през вратата, но сега се оказа, че го няма вътре.

— Излязъл е оттам — подхвърли Виктор и посочи към срутената задна стена.

Придружаваха ги още двама души, също членове на „Ба“, които подобно на колегите им в Изкоп 3 бяха дали клетва да му се подчиняват. Тан мислено се поздрави за предвидливостта си, особено предвид хода на събитията в момента. Дъждът отслабна, но не и влагата във въздуха. Очите му се спряха на изтърбушената стена с опадала мазилка, под която се виждаха преплетени бамбукови пръти. Направи няколко крачки напред по хлъзгавия под, засипан с потрошени съдове, след което се промъкна през дупката.

Останалите го последваха.

Навън цареше мрак. Пепелявото небе почти не се виждаше през гъстата плетеница на мократа растителност. Край дънерите на дърветата синееха първите теменужки за сезона. Външната ограда на периметъра беше на петдесет метра по-нататък и изглеждаше непокътната. Ни би могъл да я прескочи, но къде, по дяволите, можеше да отиде?

Тан забеляза контурите на някакъв кладенец и се насочи натам.

Присъствието му не беше необичайно, целият район беше осеян с тях. Всъщност прокопаването на първия кладенец през 1974 г. беше довело до разкритието на теракотената армия. Но този беше запушен с тежък железен капак. Къде бе изчезнал Ни?

Той огледа мокрия гъсто залесен склон на могилата. Появата на Ни не беше случайна. Тази ограда е била построена в началото на 90-те по заповед от Пекин. От тогава зоната бе забранена за външни лица. Но защо? Никой не знаеше. Според рапорта на Виктор Пау Уън беше уверил Малоун и Вит, че знае как да проникнат в гробницата. А по-късно се беше насочил право към наскоро разкритата императорска библиотека, където бяха открили входа на двата подземни тунела, в единия от които бяха изчезнали чужденците.

— Министре — обади се Виктор.

Мислите му бързо се върнаха в настоящето. Виктор сочеше нещо във вътрешността на кладенеца.

— Вижте тези драскотини по стените. Още са пресни. Някой е повдигнал капака, а после го е върнал на мястото му.

Наистина беше така. Жълтеникавите лишеи по камъка бяха разкъсани. Той нареди на двамата мъже да вдигнат капака и под него се разкри дървена стълба.

Бяха стигнали до тук с една от колите на музейната охрана.

— Иди да провериш дали в колата няма някое фенерче — заповяда той на единия от двамата членове на братството.

Мъжът кимна и бързо се стопи в мрака.

— Накъде води този кладенец? — попита Виктор.

Тан вече имаше отговор на този въпрос.

— В гробницата. Там, където вече ни чака Ни.

Малоун внимателно пристъпи към открехнатата врата, зад която идваше светлината. Касиопея се залепи за насрещната стена. Фенерчетата бяха потънали в джобовете им, заменени от пистолетите. Малоун забеляза бронзовите скоби на вратата откъм неговата страна. Вдясно от рамката също имаше такива. На стената беше опряна дебела греда. Предназначението й беше ясно: ако бъде вкарана в скобите, никой не би могъл да отвори вратата от другата страна.

Какво им беше прочел Пау?

Наложниците на императора без мъжки рожби били принудени да го последват в смъртта. Същата била съдбата и на работниците, които останали погребани в гробницата.

Малоун протегна шия и предпазливо надникна към осветеното пространство зад вратата. Подземната зала се оказа огромна, с размерите на футболно игрище. Извитият таван се издигаше на 10–12 метра над главата му, крепен върху поредица от арки и масивни колони. На всеки седем-осем метра бяха поставени осветителни тела на триножници. На жълтеникавата им светлина проблясваха кристали, перли и скъпоценни камъни, разпръснати като звезди по каменния свод. Подът представляваше триизмерна топографска карта, изпъстрена с каменни реки, езера, океани и планини. В низините се виждаха изящно изработени макети на градове, сред които се издигаха храмове и дворци.