Стив Берри - Гробницата на императора

Промъкнаха се през процепа, който не надвишаваше един метър. Озоваха се в добре осветена зала, която плавно преминаваше в друга, а после в трета и четвърта. Широки арки и солидни колони подпираха тавана. Това беше югон — мястото за усамотение. Странно, но всички зали бяха празни.

В главата му отново изплуваха думите на Сима Циен: Там имало прекрасни инструменти, редки предмети и скъпоценни камъни, докарани отдалеч.

Нишите би трябвало да бъдат пълни с копринени платове, дрехи, керамика, корони, колани, украшения, бронзови и медни погребални атрибути, лакирани дървени фигурки. Изобщо всичко, което би служило на императора в задгробния живот. Но тук нямаше нищо.

Той обърна внимание на орнаментираните поставки, окачени на равни разстояния по стените. Върху тях би трябвало да има лампи — като онази, която притежаваше Пау Уън, който бе уверил Малоун и Вит, че в подземието има още много такива. Целта им беше да осветяват пътя на императора и да подхранват душите на мъртвите. Но лампи нямаше. Което означаваше, че няма и петрол. Нищо.

Само една урна от синьо-бял камък в центъра на следващото помещение, с височина и ширина около метър. Тан я познаваше от снимките, които беше разглеждал. Тя представляваше нещо като вечно кандило, с плаващ фитил на повърхността на петрола, с който беше напълнена. Той надникна вътре с надеждата да открие поне няколко капки от скъпоценната течност, но урната беше суха.

Виктор се насочи към следващото помещение, следван по петите от двамата мъже от братството. Тан бавно тръгна след тях. Съзнанието му бе изпълнено с противоречиви мисли. Беше ясно, че гробницата на Цин Шъхуан е била изследвана — доказателство за това беше прокараното електричество. Въпросното изследване не беше станало през последните десет години, защото неговото министерство щеше да бъде в течение. Но по някакъв начин Ни Юн беше успял да се сдобие с тази информация преди него.

— Ни Юн! — високо извика той. — Дойде време да си уредим сметките!

Малоун се вцепени. Силният глас прониза тишината като пушечен изстрел и ехото му отекна в стените. Касиопея реагира първа, приклекна и се притисна към основата на нефритения пиедестал. Той я последва и напрегна слух. Гласът беше дошъл някъде отвъд арката на главния вход.

На мандарин ли им говореше някой? Ако беше така, нямаше как да го разберат.

— Това не беше Пау Уън — прошепна Касиопея.

Малоун беше на същото мнение.

— Нямаме кой знае какъв избор — мрачно поклати глава той.

Намираха се в центъра на просторната зала, нефритеният пиедестал беше единственото им укритие. Той предпазливо надникна и успя да зърне някакви сенки в съседната зала, на трийсетина метра от тях. Шансовете им да се върнат при земната пукнатина, през която бяха проникнали, бяха почти нулеви.

Видя тревогата в очите й. Бяха попаднали в капан.

Тан се приближи до входа на гробницата и отново извика:

— Излез, Ни! Няма къде да се скриеш!

Очите му бавно обхванаха огромния подземен дворец. По тавана мигаха хиляди светлинки, а подът беше покрит с някаква сюрреалистична триизмерна карта, сред която проблясваха реки, езера и морета от течен живак. Едва сега му стана ясно защо правителството беше отхвърлило всички молби за разкриване на гробницата. Мястото беше голо, с изключение на голямата нефритена маса в средата с гравирани изящни фигури. По всяка вероятност тя е била смъртното ложе на императора.

Двамата от братството се изправиха зад гърба му.

— В съседство има още няколко помещения, свързани с тази зала — докладва единият от тях.

Тан също беше обърнал внимание на тъмните отвори в стената.

— А също и още един изход — каза той и посочи процепа в мраморната стена, намираща се на седемдесет-осемдесет метра разстояние в противоположния край на залата. — Къде е Виктор?

— Проверява съседните помещения.

— А пък ние ще видим дали Ни Юн не се е измъкнал оттам — обяви той и посочи далечния изход.

Ни потърси убежище в едно от съседните помещения. Тук нямаше осветление. Видя как Карл Тан и тримата му спътници замръзнаха от удивление пред онова, което вече беше смаяло и него. Въпреки че в момента не можеха да го видят, той си даваше сметка, че няма къде да се скрие. Зле осветеното помещение беше голо, с изключение на купчина каменни плочи в един от ъглите. Чу призива на Тан и си даде сметка, че може да се измъкне единствено с помощта на оръжието.