Стив Берри - Гробницата на императора

— Пресвети боже! — възкликна Касиопея.

Той споделяше смайването й. Творението на Сима Циен изглеждаше сравнително точно.

Горе са разположени съзвездията, долу е Земята.

Забеляза леките изпарения над течността, която представляваше водните площи. Живак.

Те запълнили с живак стотиците реки, изобразени на картата, включително Жълтата река и Яндзъ, а също така и морето. Специални машини пресъздавали движението на водата.

Неволно потръпна, но после си спомни какво беше казал Пау за предпазните мерки . Дано мръсникът не беше излъгал поне за това.

Никой не се виждаше наоколо. Но тогава кой беше включил осветлението? Може би Пау Уън?

Той рискува да надникне още веднъж и установи, че се намират в късата страна на огромния правоъгълник. Главният вход се намираше точно насреща. И четирите стени бяха облицовани с полиран камък, върху който бяха гравирани животински глави и някакви странни символи. Сред тях той различи тигър, изправен на задните си крака кон, крастава и обикновена жаба, риба и бивол. Цветовете бяха пищни. Полирани в жълто арки и колони, виолетови стени, пурпурночерен таван.

В центъра се издигаше масивен подиум с широка основа, плавно изтъняваща нагоре. Материалът, от който беше изработен, приличаше на нефрит, а две специално поставени лампи осветяваха сложните гравюри по повърхността му. Отгоре нямаше нищо. Беше гол, като всичко наоколо. Край стените се издигаха каменни пиедестали, разположени на седем-осем метра един от друг, на три метра от пода. Той бързо се досети какво е имало някога върху тях.

Изобретиха се факли, напоени с петрол, за да горят продължително време.

Но лампи не се виждаха никъде.

В гробницата на Цин има стотици петролни лампи. Самият аз запалих една от тях.

Поредната лъжа на Пау Уън.

Беше чел достатъчно за гробниците на китайските императори, за да съобрази, че те са символизирали техния свят. Не паметници, а по-скоро аналогия на живота, чрез която императорът упражнявал вечната си власт. Което означаваше, че тази зала би трябвало да е пълна с предмети. Погледна Касиопея, която кимна в знак на съгласие. Бе разбрала какъв ще е следващият им ход.

Той се отдели от стената и бавно излезе на светло. Подът беше оформен като югозападните покрайнини на империята от времето на Цин Шъхуан. Планинските вериги бяха изработени от нефрит. Плоското пространство на север изобразяваше пустинята, простираща се на изток, към сърцето на империята. По-нататък се виждаха други равнини, плата и гористи планини, сред които блестяха села и градове, дворци и храмове. Те бяха изработени от скъпоценни камъни и бронз, свързани помежду си с гъста мрежа от пътища.

Малоун обърна внимание на каменния панел, който блокираше входа. В затворено положение със сигурност щеше да се слее със стената. Вратата можеше да се види и отвори единствено отвън. В камъка бяха издълбани свити на кълбо дракони, човешки лица и дългоопашати птици.

Той махна с пистолета и двамата предпазливо се насочиха към средата на помещението, като внимаваха къде стъпват. Котън все още се безпокоеше за живачните изпарения. Наведе се над една от реките. Извитото й корито беше широко около трийсет сантиметра, дълбоко десетина и беше запълнено с живак. Но отгоре имаше още нещо. Прозрачно и мазно. Той докосна блестящата повърхност с дулото на пистолета. Появиха се леки вълни. Огледа внимателно дулото и предпазливо го помириса. Миришеше на петрол.

Всичко му стана ясно.

— Минерално масло — прошепна той. — Пау е покрил живака с него, за да предотврати изпаренията.

Преди време самият той беше прибегнал до същата операция в наводненото мазе на къщата си. Петролът върху водата забавяше изпарението и изолираше газовете, които идваха от канализацията. Безпокойството му относно чистотата на въздуха се стопи, но продължаваше да се пита къде изчезна Пау Уън и дали наоколо не ги дебнеха други опасности.

Насочиха се към централния подиум, стъпил на висока платформа. Предположението му се оказа вярно — той беше изработен от огромен къс нефрит, покрит с множество изображения на хора, растения и животни. Дело на майстори, които отлично бяха използвали характерните за камъка светлосенки. Малоун не можа да се стърпи и докосна полупрозрачната му повърхност.

— Невероятно! — прошепна Касиопея. — Никога не съм виждала подобно нещо!

Той знаеше, че китайците смятат нефрита за божи дар и ключ към безсмъртието. За тях той е символ на вечността и носител на чудотворна сила, която гони злото и носи късмет. Затова императорите са били погребвани в нефритени одежди, съшити със златни нишки и обсипани с перли.