Стив Берри - Гробницата на императора

— Тук е лежал императорът — прошепна Касиопея.

Нямаше друго обяснение за една наситена със символизъм култура. Но пиедесталът беше празен. Горната му част бе осеяна с гравирани образи в рамка от китайски символи.

— Прилича на картата в дома на Пау Уън — подхвърли Касиопея.

И той си помисли същото. Внимателно огледа гравюрите и установи, че са копие на онова, което лежеше на пода — империята на Цин Шъхуан. Какво беше казал Пау за картата в дома си? Това е репродукция на нещо, което видях преди време на друго място. С известни промени.

Малоун измъкна айфона от джоба си и направи няколко снимки на картата и помещението около нея.

— Лежал е нависоко, заобиколен от царството си — прошепна той.

— Но къде е самият император? — попита Касиопея.

Ни се стресна от светлината, която се включи, след като натисна лоста. Премиерът го беше предупредил, че в гробницата е прокаран електрически ток, който захранва предварително монтираните осветителни тела на триножници. Целта била да се установи дали тя може да бъде използвана за пропагандни цели, подобно на теракотената армия. Но комплексът се оказал празен. Изчезнали били не само ценните артефакти, но и самият император. Което обясняваше защо държавата бе прекратила по-нататъшните археологически разкопки. Твърде много смущаващи въпроси, на които нямаше отговор. После бе изкопан кладенец върху импровизирания вход, районът бе отцепен с висока ограда и достъпът до обекта бе забранен.

Премиерът се беше запитал дали крушките все още работят. Оказа се, че повечето от тях са в ред и хвърлят обилна светлина към украсените с арки преддверия и намиращата се зад тях погребална зала. Бяха го уверили, че няма опасност от изпарения, тъй като още по време на първите разкопки Пау Уън беше заповядал живакът да бъде покрит с минерално масло.

Ни се запита дали Карл Тан ще успее да проникне в гробницата. Той със сигурност беше открил кладенеца главно поради множеството доказателства за скорошното отместване на капака. А приближаващите се стъпки в тунела бяха доказателство, че предположението му е вярно.

После той долови и нещо друго. Движение в погребалната зала. По стените затанцуваха сенки. Странно.

Ни напрегна взор по посока на преливащите едно в друго преддверия и успя да зърне някакви тъмни фигури. Беше готов да посрещне Карл Тан с пистолет в ръка. Но сега изведнъж осъзна, че е попаднал в капан. Между познатото и неизвестното.

Тан беше чел много за императорските гробници и дори беше посетил няколко по-известни разкопки. Но днес за пръв път се беше озовал в нещо неразграбено. Беше ясно обаче, че преди него тук са влизали и други хора. Доказваше го дебелият кабел на пода на тунела, който чезнеше някъде напред в мрака. Пау Уън? Това ли беше причината да пристигне директно в Сиан? Но той беше слязъл под земята в Изкоп 3, който се намираше на голямо разстояние от това място. Не, не. Тук беше влязъл Ни Юн, а това означаваше, че врагът му знае нещо, което на самия него не му е известно.

Виктор и двамата членове на „Ба“ поеха напред в тунела, широк като булевард и тъмен като нощта. Впечатляващи бяха прецизното строителство, цветовете и детайлите. Стените бяха покрити с релефни сцени от дворцовия живот — забавления на благородниците, кралски процесии, мечки, елени и митични чудовища. Подът беше осеян с каменни кандила, оформени като планини. На петдесет метра по-нататък се виждаше добре осветен двоен портал от полиран мрамор, чиито крила също бяха изпъстрени с релефни изображения. От двете му страни лежаха каменни лъвове, а от стените пред тях стърчаха рогати фигури на хора-птици, които прогонваха злите духове. В камъка над портала бяха издълбани три символа.

Той знаеше тяхното значение: „Редом със столицата“. Това оправдаваше присъствието им тук. Тан си спомни написаното от Сима Циен в „Шиджи“ за Първия император: Цин Шъхуан стигнал до заключението, че населението на неговата империя е нараснало неимоверно, докато палатите на дедите му си оставали малки. Затова се заел да строи огромен дворец южно от река Уей до столицата. С дължина близо седемстотин метра и широчина от сто, неговите галерии можели да поберат десет хиляди души. Нарекъл го Афан , което означава „Редом със столицата“.

Направи му впечатление, че крилата на портала нямат панти, а двата им края опират в каменни полусфери, закрепени в пода и тавана на тунела. Някога тези полусфери вероятно са били смазвани с нефт, помисли си той.