Стив Берри - Гробницата на императора

— Не виждам нищо лошо в това — усмихна се Пау.

Тан пое по червения килим, разстлан по стъпалата към тухлената сграда с големи прозорци, която обхващаше Изкоп 3. Току-що го бяха информирали, че залата е опразнена, а всички изходи се охраняват. След него крачеха двама членове на „Ба“, на които беше наредил да бъдат наблизо.

— Никой да не излиза от тук! — извика той, докато минаваше покрай тримата охранители на главния вход.

Виктор Томас го чакаше няколко крачки по-навътре.

— Добре се справи — похвали го той.

— Както бях обещал.

Разкопките бяха пред очите му. Той пристъпи към мостчето, надникна през парапета и се обърна към братята:

— Заемете позиция от двете страни на онази дупка.

Изчака ги да се спуснат по стълбата и да се залепят за пръстената стена край входа на императорската библиотека на Цин Шъхуан с извадени оръжия.

После се обърна към Виктор, тикна в ръцете му своя пистолет и заповяда:

— Иди да довършиш работата!

Виктор кимна, слезе по стълбата и се насочи към цепнатината, охранявана от двамата въоръжени мъже.

— Пау Уън! — извика Тан. — Сградата е запечатана!

Никой не отговори.

— Арестуван си! — добави той.

Гласът му отекна под високия железен покрив и се смеси с равномерното потропване на дъждовните капки.

Никакъв отговор. Той направи знак на Виктор да влиза.

Двамата от братството предпазливо надникнаха в процепа и изчезнаха вътре, следвани от Виктор. Тан напрегна слух в очакване да чуе мекото пропукване на снабдените със заглушители пистолети, но това не се случи. После Виктор се изправи на входа и му махна с ръка:

— Трябва да слезете долу.

Тан не хареса напрегнатата нотка в гласа му. Спусна се по стълбата и влезе в камерата. В носа го лъхна очакваната миризма на изгоряло. От бамбуковите ленти и копринените ръкописи нямаше нито следа. Трите каменни маси бяха голи. Обстановката отпреди два дни се различаваше по две неща.

На пода се виждаха две купчини тухли, струпани около дупки с размер около един квадратен метър в противоположните краища на помещението. Той надникна в тях. Дълбочината им беше около два метра. В коя от тях бяха изчезнали неканените гости?

Малоун си даваше ясна сметка, че номерът с разкриването на двата тунела ще забави евентуалните преследвачи за съвсем кратко време, но всяка секунда беше от значение. Сега обаче беше изправен пред друг, по-неотложен проблем.

Никак не обичаше тесните подземни пространства, но по ирония на съдбата често попадаше именно в такива. Знаеше, че Касиопея не изпитва подобни неудобства, и затова я пусна напред. Лъчът на фенерчето й пронизваше непрогледния мрак.

Вървяха мълчаливо, следвайки извивките на тунела. Входът беше останал на стотина метра зад гърбовете им. Покритият с тухли под плавно се издигаше нагоре, стените и таванът бяха изсечени в плътна скала.

— Отводнителен канал, по който някога са се оттичали подпочвените води от гробницата — шепнешком поясни Пау Уън. — Завоите са направени умишлено, за да забавят надигането на водата и достигането й до подземната зала. Зад стените има допълнителна преграда, направена от бронз. Гениално съоръжение.

— Накъде води този тунел? — попита Малоун.

— Право към гробницата и тайния вход, използван от строителите.

Малоун си спомни, че, гледано от въздуха, разстоянието между музея и основите на могилата беше около седемосемстотин метра по права линия. Но тунелът беше изпълнен със завои.

Притеснението му нарасна. Касиопея спря и се обърна да го погледне. В очите й имаше въпрос. Той кимна и й махна да продължава. От двете им страни се редуваха ниши с плътно затворени врати. Осем на брой, досега. В камъка край тях бяха издълбани йероглифите на китайски цифри. Пау обясни, че тунелите са прокопани така, че да осигурят максимално оттичане на водата от гробницата с помощта на многобройни дренажи. На принципа на дренажите, заобикалящи всяка септична яма, помисли си Малоун.

— А имат ли някакво значение цифрите, издълбани около тези врати? — попита той.

— Изключително важно — отвърна Пау. — Отвориш ли погрешната, никога няма да излезеш на повърхността.

Тан нямаше настроение за никакви номера. Очите му не се отделяха от дупките в пода.

— Вие двамата няма да мърдате от тук! — сухо заповяда той. — Ако някой чужденец се покаже, застреляйте го!

Мъжете мълчаливо кимнаха.

Той погледна Виктор и му направи знак да го последва. Дойде времето за окончателната разправа с Ни Юн.