Стив Берри - Гробницата на императора

Те звучно рикошираха в каменните стени.

— Той избяга — тихо рече Виктор.

Тан свали пистолета.

— Да се връщаме! — извика той. — Малоун, Вит и Пау Уън все още са там.

Доловил отдалечаващи се стъпки, Малоун прецени, че тримата китайци и Виктор са се оттеглили. Нямаше представа какво ги очаква оттатък главния вход на погребалната зала. Беше време за действие.

Връщането към тайния вход, през който стигнаха до тук, беше твърде рисковано. Той направи знак на Касиопея. Двамата напуснаха укритието на нефритения пиедестал и за броени секунди преодоляха трийсетте метра, които ги деляха от главния вход. За късмет топографията в тази част на пода се състоеше предимно от равнини и море, защитени от ниска дига, която им позволи да тичат почти през цялото време. Мъртвецът лежеше по гръб, от раните му течеше кръв.

Малоун рискува да надникне в съседното помещение и успя да зърне появата на Виктор и Тан, които се насочваха право към тях, следвани от мъжа в черно. Касиопея също ги видя. Решението да се оттеглят беше взето мълчаливо, но единодушно. Преди това обаче той изстреля един куршум по посока на групата, която бързо се пръсна в търсене на укритие.

Касиопея първа се насочи обратно към нефритения пиедестал. В момента, в който стигнаха до него, над главите им свирнаха два куршума. Явно преследвачите им нямаха намерение да се откажат.

— Май няма къде да отидем — прошепна Касиопея.

— И на мен ми хрумна подобна мисъл.

Ни се изправи. Когато Карл Тан започна да стреля напосоки в мрака, той се беше проснал по очи зад едно от масивните кандила, изправени до стената. Вдигна глава едва когато стрелбата спря, и успя да види как тримата нападатели изчезват зад вратата на гробницата. Мъжът, когото беше изпратил в несвяст, със сигурност работеше за Тан, но по всяка вероятност изпълняваше и други задачи. Но кой беше извикал, а после бе стрелял откъм гробницата? Трябваше ли да му окаже помощ? Това при всички случаи означаваше отново да се изложи на опасност.

Може би щяха да го убият за нищо. Трябваше да се махне оттук.

Малоун забеляза сенките, които се раздвижиха в преддверието, и чу четири изстрела. Това може би означаваше, че единият им проблем беше решен или най-малкото беше престанал да бъде тяхна грижа. И все пак…

— Наш ред е — обади се той, забелязал главите, които надничаха от рамката на вратата и оглеждаха гробницата.

— Дали ще можем да ги отстраним? — попита Касиопея от другата страна на пиедестала.

— Не знаят дали все още сме тук, защото добре виждат дупката в стената зад нас. И със сигурност допускат, че сме се скрили в нея.

За нещастие спасителната дупка се намираше на трийсетина метра от тях, а пространството беше голо, с изключение на няколко подпорни колони, които не предлагаха кой знае какво укритие.

Малоун напрегна ум, за да прецени шансовете им. Те никак не бяха много.

Очите му се плъзнаха по триножника с осветителните тела, а после се изместиха към реката от живак, която течеше на няколко метра от тях. Това очевидно беше копие на Жълтата река, която обикаляше древната империя от изток на запад. В съзнанието му изплува част от текста, който Пау Уън им беше прочел вчера: С помощта на живака са били пресъздадени стотиците реки, прорязващи територията на Китай, включително Жълтата, Яндзъ и океана. Специални машини са поддържали движението на водата. Дали резервоарите все още са пълни? Но в главата му вече се оформяше план, който не би трябвало да зависи от тях.

— Приготви се! — прошепна на Касиопея той.

— Какво си намислил?

— Да създам един малък проблем.

Тан забеляза сенките около централната платформа. Двама души, скрити зад разположената диагонално нефритена маса. Очите му бързо обиколиха залата. Други места за укритие липсваха. Къде тогава е изчезнал третият?

— Убийте ги и двамата! — сухо заповяда той, обърна се към Виктор и добави: — Искам ги наистина мъртви!

Очевидно осъзнал, че нещата не се развиват добре, Виктор кимна.

— Ще се справим.

Малоун забеляза тъмните дула, които надникнаха от двете страни на арката. В следващия миг и двете изригнаха. Куршумите отскочиха от нефрита. Беше време за действие. Той седна на пода и ритна триножника с десния крак. Леката метална конструкция се преобърна и крушките се пръснаха сред рояк от искри. Минералното масло мигновено се подпали. Беше чувал, че гълтачите на огън и майсторите на специални ефекти предпочитат именно него, защото е леснозапалимо и поддържа ниска температура на горене. В същото време продължителността на това горене не е особено голяма, но напълно достатъчна за циркови номера. Гробницата се изпълни с ярки пламъци, температурата рязко се повиши. Горяха реките и езерата, гореше океанът. Топъл вятър раздвижи въздуха в залата.