Стив Берри - Гробницата на императора

— Чакай тук! — сухо заповяда той, обърна се и влезе в помещението на охраната, в което имаше климатик. Дрехите му бяха мръсни, косата разрошена, в гърлото му дращеше прах.

Хората в помещението скочиха на крака и застанаха мирно.

— Преди един час в Изкоп 3 се е намирал възрастен мъж. Някой да го е видял?

Началникът излая някаква заповед и един от подчинените му зачука по клавиатурата на компютъра. Вероятно търсеше видеозаписите за указаното време. На един от мониторите се появи Изкоп 3 с мълчаливите фигури на теракотените воини, каляската и конете. Камерата беше поставена някъде встрани, близо до покрива. В обектива се появи фигурата на възрастен мъж, който излезе от библиотеката. След него крачеха двамата мъже, които Тан беше оставил да го следят. Единият от тях посочи с пистолета си към близката стълба и тримата се изкачиха на мостчето. На друг монитор се появи запис от външната фасада на музея. На него ясно се виждаше как тримата напускат сградата.

Тан не беше виждал Пау Уън почти двайсет години, през които той беше извън страната. Почти не се беше променил — същото издължено лице, кръгли очи и високо чело. Рядката му коса беше посивяла. Докато прекосяваха празния площад, единият от пазачите продължаваше да го държи на мушка.

— Къде отиват? — попита той.

Началникът кимна на подчинения си и той включи следващата камера.

— Проследихме ги в продължение на няколко минути и заснехме това — промълви той.

Пау и спътниците му вече бяха на оживения паркинг. Туристите се тълпяха около автобусите, които се готвеха да потеглят. Тройката се насочи към лимузина в светъл цвят. Пистолетите бяха изчезнали. Братята прегърнаха сърдечно Пау, после всички се качиха в колата.

Тан запази безизразното изражение на лицето си.

Никой не каза нищо.

— От същото помещение в Изкоп 3 би трябвало да се появят още двама души, мъж и жена — обади се Тан.

Началникът кимна и щракна с пръсти. След кратко почукване по клавиатурата на един от мониторите се появи друго изображение.

— След като вашите хора си тръгнаха, аз изпратих в района двама от моите служители — поясни началникът на охраната.

Слава богу, че има хора, които все още мислят, въздъхна с облекчение Тан.

— Правилно сте постъпили — каза на глас той.

Човекът прие похвалата с лек поклон и направи знак да пуснат записите. Тан видя как един от охранителите на музея излиза от библиотеката. След него се появиха мъж и жена, следвани от друг охранител с пистолет в ръце. Разбира се, ако двамата братя бяха останали на поста си, Котън Малоун и Касиопея Вит щяха вече да са мъртви и проблемът щеше да бъде решен.

— Къде се намират в момента? — попита Тан.

— В ареста.

— Заведете ме при тях.

Вратата отскочи на пантите си в момента, в който се обърна. В помещението нахлуха десетина въоръжени мъже начело с Ни Юн.

— От името на Централната комисия за дисциплинарна инспекция към Централния комитет на Китайската комунистическа партия аз поемам контрола тук! — отчетливо обяви той.

Вдигнала крака върху масата, Касиопея наблюдаваше Малоун. Той се беше изтегнал в един от люлеещите се столове с кръстосани крака и затворени очи. Стаята без прозорци, в която ги бяха довели под дулото на оръжието, й напомняше за килията в Белгия.

— Пак се забъркахме в голяма каша — обади се той.

— Но едва ли някой някога ще научи, че именно ти подпали едно от най-големите археологически открития в историята на земята — отбеляза тя.

— Никой не харесва прекалените умници — отвори очи той.

— Мислиш, че това помещение се подслушва, а? — усмихна се тя.

— Надявам се. Хей, подслушвачи, гладен съм! Донесете нещо за ядене! — Той отново затвори очи.

Това е единственият мъж на света, който ме кара да се чувствам неудобно и едновременно ми е адски приятен , помисли си тя. На него не е нужно да се доказвам, нито пък той се състезава с мен. Той е такъв, какъвто е. И това ми харесва.

— Фокусът с лампите беше добро хрумване — подхвърли на глас тя.

— Сетих се за „Тиволи“ — сви рамене той. — Там имаше един гълтач на огън, когото познавах. Един ден ми разказа, че използва минерално масло за своите трикове. Разбира се, никога не беше го палил върху живак…

— За известно време гробницата ще остане запечатана.

— Какво значение има? Никой няма да разбере. Или Пау я е ограбил, или някой друг го е направил преди него. И в двата случая китайците няма да я отворят за посетители. А ние с теб, понеже сме късметлии, се озовахме между два политически гиганта, които водят война на живот и смърт.