Стив Берри - Гробницата на императора

Ни бавно го последва, спря и огледа лицата на униформените служители.

— Искам да видя всичко, което е видял министър Тан! — обяви хладно той. — Искам да чуя всичко, което му е било казано!

В съзнанието на Малоун изплува нефритеният пиедестал в гробницата. Както и триизмерната карта на империята на Цин Шъхуан в рамка от китайски символи, която беше изобразена и на копринения гоблен в имението на Пау Уън.

Това е репродукция на нещо, което видях преди време. Древна карта на Китай. С известни промени.

Много му се искаше да използва своя айфон, но той беше конфискуван от охраната заедно с пистолетите им. Без него не беше абсолютно сигурен, но знаеше, че е на прав път.

Вратата се отвори. В стаята се появи мъж на около шейсет, с хлътнали бузи, тъмна коса и щръкнали уши. В очите му се четеше мрачна решителност.

— Аз съм министър Ни Юн — представи се той.

Тан напусна сградата на охраната и се насочи към колата, с която двамата с Виктор бяха стигнали до тук. Беше му наредил да чака отвън, а той вероятно бе проявил достатъчно съобразителност, за да се скрие при появата на Ни и хората му. Двама от тях и в момента стояха на пост пред входа.

Решил да не показва, че търси Виктор, той седна зад волана, запали двигателя и потегли.

Стресна го някакво движение на задната седалка. В огледалото за обратно виждане се появи лицето на Виктор.

— Питах се кога ли ще излезете обратно.

— Министър Ни те търси — съобщи му Тан.

— Сигурен съм, че е така.

Вече беше решил съдбата на Виктор. Ако Ни успееше да го залови, той със сигурност щеше да проговори. Китайските методи за разпит са повече от ефективни и за разлика от тези на Запад спокойно включват изтезанията. Но проблемът с Пау Уън оставаше. Къде изчезна този старец? Телефонът му иззвъня. Беше го включил веднага след като излезе от сградата на охраната. Отби колата на банкета и включи високоговорителя.

— Върнах се — обяви гласът на Пау Уън.

— Уверяваше ме, че в гробницата има лампи с петрол, но не открихме такива — каза с обвинителен тон Тан.

— Някога имаше много, пълни догоре — отвърна Пау. — Но аз ги прибрах още при първото си влизане там преди двайсет години заедно с всички предмети на изкуството.

— Къде се намираш?

— Трябва ли да отговарям на подобен въпрос? — разсмя се Пау.

— Ти си в Китай, а това означава, че ще те намеря.

— Няма как да не си видял на мониторите, че двамата мъже в библиотеката тръгнаха с мен. Това би трябвало да ти покаже, че не се радваш на пълната подкрепа на братството.

— Разполагам с достатъчно хора, за да те ликвидирам.

— Но на кои от тях можеш да се довериш? Няма начин да разбереш кой още те предава.

— Добре знаеш, че трябва да се сдобия с проба от маслото.

— Но за да я получиш, ще се наложи да преговаряш с мен.

— Ти ми я обеща. Тя е абсолютно задължителна за осъществяването на нашия план.

— Той вече не е наш. Ти пое нещата в свои ръце и сега планът е твой. Сам ми обясни това при последния ни разговор.

Тан беше наясно какво трябва да каже.

— Как можем да разрешим това противоречие?

— Бао хе диан — отвърна Пау.

Тан съобрази, че Виктор отлично разбира мандарин и знае превода на този израз.

Залата за съхранение на хармонията.

— Там ще говорим — добави Пау.

— За да можеш да се отървеш от мен?

— Ако исках да те убия, вече щеше да си мъртъв.

За да докаже теорията си за абиотичното гориво и да освободи Китай от оковите на вноса, Соколов трябваше да разполага с проба от петрол, който доказано е добит от региона на Гансу преди 2200 години. Проба, която можеше да осигури единствено Пау Уън. Но все пак…

— Как ще разбера, че твоята проба е автентична?

— Преместих всичко, което открих в гробницата на Цин Шъхуан. За това бяха нужни огромни усилия. Би било немислимо да променям нещо, което съм спасил с цената на толкова мъки.

— А защо аз не знам нищо за това?

— Защото не беше нужно да ти казвам.

— Тръгвам веднага! — обяви Тан.

— В такъв случай пак ще поговорим. Там.

Връзката прекъсна и той прибра телефона.

— Да разбирам ли, че отиваме заедно? — попита Виктор.

Разговорът по телефона беше обезпокоителен по много причини. Една от тях подсказваше на Тан, че все още ще има нужда от чужденеца. Поне за известно време.

— Точно така — кимна Тан.

Ни изучаваше лицата на двамата чужденци. Според паспортите им имената им бяха Котън Малоун и Касиопея Вит, а подчинените му бяха установили, че това наистина е така. Шпионите не носят истинските си документи. Двамата носеха стандартни пистолети, които бяха на въоръжение в Китайската народноосвободителна армия и най-вероятно бяха взети от хеликоптера, който ги беше превозил от езерото Диен. Бързата справка в интернет разкри, че Касиопея Вит е богата жена, която живее в Южна Франция. Единствена дъщеря на находчив предприемач, тя беше наследила цялото му огромно състояние. Името й се появяваше в многобройни публикации по цял свят, главно поради дейността й за спасяване и реставриране на редки археологически находки.