Стив Берри - Гробницата на императора

Всички стояха, без да шукнат.

— Ясни ли са моите заповеди? — попита Пау.

Всички кимнаха.

Тан помнеше какво се беше случило след тази среща. С помощта на двама от братството той изнесе тялото навън и го понесе към святото място оттатък скалите. Там отсякоха крайниците, нарязаха трупа на парчета и го превърнаха в кървава каша с помощта на остри камъни. Посипаха го с мляко и ечемично брашно и го оставиха на лешоядите.

Много пъти беше ставал свидетел на този ритуал, наречен дзхатор . В буквален превод изразът означаваше „да дадеш милостиня на птиците“. По тези земи, които бяха твърди каменисти за копаене на гробове и нямаше достатъчно дървета за кремиране, това беше единственият сигурен начин да се освободиш от човешките останки.

— Когато се налага да примамваш птиците да изядат трупа, това е лошо предзнаменование — беше казал тогава Пау Уън. — Същото е и когато отлетят, без да го довършат докрай.

Но в онзи ден птиците отлетяха едва след като унищожиха всичко.

Много му се искаше да се разправи с Ни Юн с лекотата, с която Пау Уън беше ликвидирал своя противник. Смелостта на Ни го караше да тръпне от безпокойство. Нима премиерът действително го беше упълномощил да се разправи с него? Реши да провери и заповяда на пилота да се свърже с Пекин. Минута по-късно се обади главният му помощник, от когото научи, че преди няколко часа премиерът е напуснал столицата.

— Накъде се насочи?

— Към провинция Синдзян. В Кашгар предстои празненство по случай годишнината от откриването на първия балнеоложки център в страната.

Събитие, което едва ли изискваше присъствието на премиера и председателя на партията, помисли си Тан, а после изрази загрижеността си и на глас.

— И аз си помислих същото — каза помощникът му. — Затова си позволих да направя известни проучвания. Оказа се, че губернаторът е сериозно загрижен от нарастващото напрежение в региона.

Западната част на територията на страната винаги беше създавала проблеми. С нея граничеха осем различни държави, а културата беше повече мюсюлманска и централноазиатска, отколкото източна. Навремето Мао беше насърчавал заселването в тези райони, опитвайки се да разреди почти 90-процентовото местно некитайско население. Управляващите след него, включително и сегашните, продължаваха същата политика. Но тя предизвика реакцията на местните, които я наричаха „културна агресия“.

— Това ли е всичко, което успя да разбереш? — попита на глас Тан.

— Започнаха да ме разпитват защо проявявам интерес. Принудих се да им кажа, че вие настоявате за среща.

Добра идея, кимна Тан.

— Току-що получих и друга информация, министре.

Промяната в тона на сътрудника никак не му хареса.

— Срещу лабораторията в Ланджоу е било извършено нападение. Работещите в нея са избити, а от Лев Соколов няма нито следа.

Ни се втренчи в лицето на Котън Малоун, което излъчваше самоувереността на човек, дръзнал да пресече нелегално държавната граница на Китай. Все още не му бяха доставили информацията за него и за Касиопея Вит. В замяна току-що беше получил рапорт за проведения преди няколко минути разговор по мобилен телефон между Карл Тан и Пау Уън.

Ти обеща да ми доставиш пробата, която е от решаващо значение за нашия план.

Планът вече не е наш, а твой , гласеше отговорът на Пау Уън. Защото си поел контрол над операцията.

— Как се добрахте до него? — беше попитал той.

— Следим всички телефонни номера, с които разполага министър Тан.

— Къде е той?

— Напусна района на борда на държавен хеликоптер. В Сиан го чака самолет, който ще го откара в Кашгар.

Ни си спомни дестинацията, която Пау беше споменал по време на телефонния разговор.

Бао хе диан.

— Каква помощ можете да ми предложите? — обърна се към Малоун той.

— Знам къде е отишъл Пау Уън.

Ни също знаеше, но все пак попита:

— Къде?

— В Залата за съхранение на хармонията.

Малоун се върна в стаята, следван от Ни Юн. Беше ясно, че отговорът му е бил правилен. Касиопея продължаваше да се изтяга на стола с крака върху масата, но той знаеше, че го е чула.

— Какво знаете за тази зала? — попита Ни.

— Да караме поред — отвърна Малоун и седна на мястото си. — Ние не представляваме проблем за вас.

— Изобщо не знам кои сте.

— Тук сме заради едно четиригодишно момченце — поясни Касиопея, след което му разказа за отвлеченото дете на Лев Соколов.