Стив Берри - Гробницата на императора

По време на полета изслушаха историята на Соколов, който им разказа с подробности за пленничеството си при Тан, за изтезанията и затварянето му в лабораторията. Същата, която преди броени часове беше атакувана от хората на Ни, които го бяха освободили, след като убиха двамата пазачи на Тан. Единствената грижа на Соколов беше за невръстния му син. Настроението му видимо се подобри, когато Касиопея му съобщи, че знаят къде е скрито детето.

— Защо сте толкова важен за Карл Тан? — попита го Ни.

— Мразя китайците! — враждебно го изгледа Соколов.

— Той иска да помогне — обади се Касиопея. — Тан се опита да го убие, също като мен.

— Разбирам чувствата ви — кротко отвърна Ни. — Но имайте предвид, че не бях длъжен да ви взема на този самолет, нито пък да ви спасявам от вашите похитители. Надявам се, че това ясно говори за моите намерения.

Изражението на Соколов видимо се смекчи.

— Аз открих, че петролът е неизчерпаема суровина — тихо рече той.

Нахлупил шлемофона, Тан слушаше доклада на подчинените си за инцидента в лабораторията в Ланджоу и за събитията в Сиан след отпътуването му.

— Соколов е бил откаран на юг към Сиан — докладва дясната му ръка. — Министър Ни пътува на запад, придружават го двамата чужденци и Соколов.

— Знаем ли накъде се е насочил?

— Не. Не са представили план на полета.

— Локализирайте машината. Самолетите на „Съчуан Еърлайнс“ са оборудвани с транспондери. Искам да знам къде ще кацнат.

Помощникът му прие заповедта.

Дойде времето на превантивните мерки.

— Свържи ме с пакистанското Министерство на отбраната — заповяда в микрофона Тан. — Веднага!

Виктор слушаше разговора през своя шлемофон. Докато чакаше връзка, Тан поясни:

— Ни е решил да се възползва от услугите на Малоун и Вит. Да ги превърне в съюзници.

— Умно решение — кимна Виктор. — Но Малоун е проблем. Ни няма представа с кого си има работа.

Развоят на събитията не се харесваше на Тан. Вероятно щеше да се наложи да предприеме още по-рисковани действия. До този момент успяваше да действа в рамките на партийната тайнственост, където никой не задаваше въпроси. Но тук не беше Пекин. Почувства се беззащитен.

— Искате ли аз да се заема с Малоун и Вит? — попита на глас той.

— Не. Този път сам ще си свърша работата.

Ни добре чу какво каза Соколов и вдигна вежди.

— Обяснете по-подробно — каза той.

— Петролът е неизчерпаем, защото се възобновява дълбоко в недрата на Земята. По произход той е абиотичен. За разлика от него залежите от биотичен петрол са изчерпани отдавна, защото той се намира много по-плитко под земната повърхност.

— Затова ли Тан искаше да се сдобие с онази лампа? — попита Касиопея.

Руснакът кимна.

— Трябваше ми проба за сравнителен анализ, който да потвърди моята хипотеза. Петрол, изваден на точно определено място от Земята преди много години.

— И Тан го знае? — замислено подхвърли Ни.

— Затова отвлече детето ми — кимна Соколов, докосна ризата си в областта на корема и добави: — И ме подложи на мъчения.

— Имате ли начин да докажете, че петролът е неизчерпаем? — попита Малоун.

— Да. Това е делото на живота ми. Заради него убиха приятелят ми Дзин Джао.

Думите му обясняваха интереса на Тан към екзекуцията на Джао. Ни вече беше разказал на двамата си нови приятели за обвиненията и присъдата срещу Джао, изпълнена под личния надзор на Тан.

— Един добър човек, ликвидиран от собствените си сънародници — промълви Соколов.

— Но не и от мен — уточни Ни.

— Цялата ви държава е прогнила. Нищо хубаво не е останало в нея.

— Защо сте имигрирали тук, след като мислите по този начин? — попита Малоун.

— Защото обичам жена си.

Колко ли хора са се отчуждили от политиката на Китайската комунистическа партия по същия начин, запита се Ни. Милиони? Не. Стотици милиони. Без да се броят десетките милиони убити с единствената причина укрепване на властта. Събитията от последните няколко дни му бяха отворили очите и той никак не хареса онова, което видя.

— Отношението на Китай към света винаги е било пропито от високомерие — промълви той. — За съжаление това излага на показ и преувеличава нашите слабости. Тайван е типичен пример. Малък и незначителен остров, който ангажира вниманието ни в продължение на десетилетия. Нашите лидери обявяват на висок глас, че той трябва да бъде присъединен към Китай, което само увеличава международното напрежение…