Стив Берри - Гробницата на императора

Той я изслуша с видима загриженост и поклати глава.

— Това е проблем за цялата страна. Всеки ден изчезват стотици деца.

— А какво правите вие по въпроса? — попита Малоун.

— Лично аз нищо — раздразнено отговори Ни. — Но съм съгласен, че нещо трябва да се направи.

— Ние не сме шпиони — обади се Касиопея.

— Може би. Но доведохте Пау Уън, който представлява сериозна заплаха за тази страна.

— Това го вярвам — кимна Малоун.

— Как ще ми помогнете?

— Искам да ми върнете айфона.

Ни се замисли за миг, после отвори вратата и каза нещо на китайски. След броени секунди телефонът беше на масата. Малоун го взе, докосна дисплея и намери снимките.

— Тази я направих в Белгия по време на визитата ни в жилището на Пау Уън — започна той. — Репродукция на географска карта върху коприна, с която той много се гордееше.

Пръстът му леко помръдна и на екрана се появи друга снимка.

— А тази е от вътрешността на гробницата, на пиедестала, върху който би трябвало да лежи тялото на Цин Шъхуан.

Ни се наведе да я разгледа, но не направи никакъв коментар, а просто увеличи кадъра и го сравни с предишния. После измъкна собствения си телефон и натисна бутона за бързо набиране. Изчака да получи връзка и издаде някаква кратка заповед на китайски. Послуша известно време, добави още няколко думи и прекъсна.

Малоун направи опит да прецени този човек, опирайки се на прочетеното по време на полета от Белгия. От опит знаеше, че китайците са трудно разгадаеми. Владеят до съвършенство стратегията да се прикриват и умеят да държат в напрежение както противниците, така и съюзниците си. Мъжът срещу него без съмнение заемаше важен пост и оглавяваше една от най-могъщите институции на Китай. Една негова дума беше достатъчна да реши съдбата на всеки човек по всяко време. Според информацията на Стефани САЩ възприемаха Ни Юн като умерен политик в една държава на фанатици. Далеч по-предпочитан от Карл Тан за нов лидер на Китай. По всяка вероятност и руснаците бяха на същото мнение, тъй като бяха възложили на Виктор Томас да се грижи за Ни Юн. Но Стефани беше добавила, че Държавният департамент не го смята за достатъчно твърд, за да управлява Китай.

Още един Горбачов , беше казала тя.

Телефонът на Ни издаде мелодичен сигнал. Той натисна едно копче, взря се в дисплея и каза:

— Хората, издигнали се на високи постове, притежават ценна информация. Затова моята служба поддържа снимков архив.

— Което означава, че държите у себе си само най-необходимото — заключи Малоун.

Ни кимна.

— Снимката, която ми показахте, пробуди един спомен. В президентството има кабинет, който се използва само от министър-председателя. Сегашният му обитател го е украсил с предмети, които е взел със себе си в началото на мандата си преди девет години. Мебели от розово дърво, вази, ръкописи, дървени паравани. Аз самият съм бил там няколко пъти.

Ни сложи телефона си на масата редом до този на Малоун. Дисплеят му беше по-малък от този на айфона, но изображението върху него беше не по-малко отчетливо.

Копринена карта.

— Виси на една от стените.

Малоун и Касиопея се наведоха над масата.

— Еднакви са — обяви Касиопея.

Малоун моментално схвана за какво става въпрос.

— Аз бях възхитен от нея — добави Ни. — А премиерът ми каза точно онова, което сте чули от Пау Уън. Репродукция на древна карта, която много му харесала.

— Тан и Пау са евнуси — кимна Малоун. — Членове на „Ба“.

Неизказаното увисна във въздуха.

Премиерът?!

— Лично съм му задавал този въпрос — въздъхна Ни. — Той твърди, че е отказал да бъде опериран.

— Повярвахте ли му? — изгледа го Касиопея.

— Има и нещо друго — подхвърли Малоун. — Обърнете внимание на границите на картата в кабинета на премиера.

— Китайски числа — отвърна Ни и посочи към горния ляв край на изображението: — Три, четири, шест, осем, две, пет, едно, седем.

Пръстът на Малоун увисна над йероглифа, който се намираше в лявата вертикална част на рамката.

— Девет. Тук, на най-горния ред. През две цифри над тази деветка се намира четворката.

Очите му внимателно следяха реакцията на Ни.

— Това не са цифри, а йероглифи — отвърна китаецът.

През главите им премина една и съща мисъл.

От древна карта, която някога е виждал.

С известни промени.

— Пау е бил в тази гробница — обяви Малоун.

— Също и премиерът — кимна Ни.

— Затова ли е било прокарано осветлението?

Ни отново кимна. Малоун очерта две линии във въздуха над екраните. Едната надолу от четворката, а другата нагоре от деветката.