Стив Берри - Гробницата на императора

— Това е координатна система — каза той. — Като онези, които се използват във всички карти. Използват четворката и деветката — символи на късмета и на липсата на късмет. Пау ми ги показа в подземната библиотека. Бас държа, че точката на пресичане между тези линии има важно значение.

Той взе айфона и увеличи образа. Линиите действително се пресичаха. Какво беше казал Пау? Усамотено място в планините на запад. Маркирано с три йероглифа.

— Значението им е ясно — промърмори Ни. — „Редом със столицата“.

— Дисплеят на вашия телефон е твърде малък, за да ни ги покаже — кимна Малоун. — Но ако разгледаме снимката в детайли, тези три символа със сигурност ще се окажат на същото място.

Ни проведе още един разговор. Отговорът на запитването му дойде бързо. Положителен. Телефонът му отново иззвъня. Той натисна един бутон и изчете съобщението. Малоун забеляза смайването, което се изписа на лицето му. Двамата с Касиопея мълчаливо изслушаха обясненията, които последваха. Хората на Ни току-що бяха прехванали още един разговор между Тан и Пау.

— Между тях очевидно възникват търкания. Пау Уън е подмамил Тан, а сега иска да направи същото и с мен. Преди няколко години създадохме интернет сайт, в който всеки можеше да докладва за корупция. Пау го познава много добре, чувал съм го лично от него. А сега е пуснал специално съобщение: Съобщете на министър Ни, че го очаквам в Залата за съхранение на хармонията. Там всичко е затънало в корупция. Предайте на Касиопея Вит, че тук ще намери онова, което търси.

— Какъв мръсник! — възкликна Касиопея. — През цялото време е знаел къде се намира детето!

— Разполага с невероятна информационна мрежа — поклати глава Малоун. — Вече знае, че сме оцелели и сме задържани от вас.

— Шпиони! — процеди Ни.

— Трябва да отидем там! — надигна се Касиопея.

— В момента Карл Тан пътува на запад — кротко напомни Ни.

— Но тя е права — възрази Малоун. — Наистина трябва да отидем.

— Не мога да го позволя — поклати глава Ни.

— Защо? — кипна Касиопея. — Готова съм да се обзаложа, че знаете всичко за „Ба“. Също и за Пау Уън. Не познавам лично Карл Тан, но от конфронтацията с него разбрах, че той е опасен тип. Няма как да узнаем докъде може да стигне. След като Русия и Америка работят заедно да го спрат, значи положението е сериозно. Знам, че имате проблем с Виктор Томас, и не одобрявам онова, което той направи с онзи пилот. Но в същото време спаси и вас, нали? Започва да става ясно, че премиерът също е замесен. Вие изобщо не ни познавате, министре. Но в момента нямате по-верни съюзници от нас. — Ръката й посочи телефона на масата. — Развръзката ще се случи именно там, при това много скоро! — Погледна часовника си. — Наближава седем вечерта. Наистина трябва да тръгваме!

— Първо трябва да се случи нещо друго — отвърна Ни с видимо смекчени черти. — Преди малко ме информираха за него.

Малоун въпросително го погледна.

— Открихме Лев Соколов. В момента пътува насам.

Кашгар, автономна област Синдзян

Петък, 18 май, 1:00 ч.

Тан слезе пръв от самолета. Полетът на запад, над пустинята Такламакан, беше преминал спокойно. Направи му впечатление, че часовниците на летището показват време с два часа по-рано — един неофициален бунт срещу официалния закон времето в цял Китай да бъде синхронизирано с пекинското. Сегашното правителство обаче демонстрираше снизходително поведение към подобни дребни нарушения. Той нямаше да бъде толкова либерален. Беше твърдо решен да сложи край на бунтовете и безредиците в западните части на страната. Сепаратизмът щеше да се наказва. Ако се наложеше, той беше готов да срине всички джамии и да екзекутира всеки дисидент, за да покаже, че тази земя ще остане част от Китай.

Виктор слезе след него. По време на полета почти не бяха разговаряли, тъй като предпочитаха да дремнат и да отпочинат преди онова, което ги чакаше. Тан искаше да се свърже със своята канцелария, но контактът се оказа невъзможен. На стотина метра по-нататък ги чакаше военен хеликоптер. Полетът към планинските райони на юг нямаше да трае дълго, тъй като разстоянието до тях не надхвърляше триста километра.

Касиопея тръпнеше от радостно нетърпение да се срещне с Лев Соколов. Чакаха го на летището в Сиан. Приятелят й изглеждаше изтощен, но в бодро настроение. Веднага след пристигането му се качиха на китайски турбовитлов самолет с логото на „Съчуан Еърлайнс“ и отлетяха на запад. Направиха междинно кацане за гориво малко преди да поемат над пустинята Такламакан. Четиримата се настаниха удобно в големия салон, побиращ шейсет пътници. Имаха предостатъчно място да подремнат и дори да си похапнат от добре заредената бордна кухня.