Стив Берри - Гробницата на императора

Телефонът му иззвъня. Той спря насред пътя си към чакащата кола и го вдигна към ухото си.

— Обектът е в езерото — докладва Виктор Томас.

Идеята беше да атакуват самолета на Пау Уън с минимално привличане на вниманието. Радиообменът, който се следеше от безброй държавни агенции (включително властите в провинция Юнан), щеше да потвърди появата на неидентифициран самолет във въздушното пространство на Китай, който е бил прехванат от военен изтребител. По протокол нарушителят трябваше да бъде свален.

— Оцелели? — попита той.

— Трима. Намират се във водата. Изтребителят предприема последен заход. Ще използва бордовите си оръдия, за да им попречи да стигнат до брега.

— Знаеш какво трябва да направиш.

Водата плискаше в ушите на проснатия Малоун и му пречеше да чува. Надяваше се, че трите неподвижни тела ще задоволят любопитството на пилота. Позволи си леко помръдване на главата и успя да зърне изтребителя, който все още беше далеч на юг, но стремително се приближаваше. После се появи друг шум. От изток. Стабилно боботене, придружено от свистенето на витла.

Малоун се обърна по гръб и избърса водата от очите си.

Хеликоптерът току-що беше изскочил над короните на крайбрежните дървета. По-голям и по-тромав от щурмовите машини, той беше по-скоро военнотранспортно съоръжение, въоръжено с няколко картечници. Движеше се на юг. Касиопея и Пау усетиха промяната в обстановката и се раздвижиха във водата.

— Малоун — проехтя мъжки глас, усилен от мощен рупор. — В момента осъществявам контакт с пилота на изтребителя, на когото ще заповядам да се оттегли.

Виктор. Малоун движеше крайниците си, за да се задържи над водата, и наблюдаваше приближаването на изтребителя.

— Отказва да се подчини! — обяви миг по-късно Виктор.

Изтекоха още няколко секунди, после под корпуса на хеликоптера блеснаха ярки пламъци. Двете ракети въздух-въздух се стрелнаха в небето и се насочиха към изтребителя. Десетина секунди по-късно бойната машина избухна в огнено кълбо, а отломките й се посипаха във водата, близо до отсрещния бряг.

— Трябва да се измъкнем от водата! — извика Малоун и енергично заплува към брега. Другите двама го последваха.

— Имате ли нужда от помощ? — попита Виктор.

Хеликоптерът висеше във въздуха точно над тях, от утробата му се проточиха две стоманени въжета с колани накрая.

— Малко глупаво, а? — задъхано подхвърли Касиопея, докато двамата с Пау се закачаха за коланите.

— Не и за мен.

Малоун изчака да ги измъкнат от водата и да ги понесат към брега на около двеста метра по-нататък. Замърсяването на водата наистина го тревожеше, но не толкова много, колкото чувството, че е задължен на Виктор Томас.

Ни оглеждаше лампата с дракона. Преди да се срещне с премиера в мавзолея на Мао, той беше заповядал да я донесат от летището и да я оставят в кабинета му.

Карл Тан беше положил много усилия, за да се сдобие с нея. Защо? Какво означават издълбаните по стените й надписи? Трябваше да я предаде на експертите за подробно изследване.

Телефонът на писалището иззвъня и той гневно вдигна глава. Беше заповядал да не го безпокоят.

Вдигна ръка и натисна мигащия бутон с ненужна сила.

— Търсят ви от кабинета на премиера.

Гневът му се изпари.

— Свържете ме.

Секунда по-късно в слушалката прозвуча познатият дрезгав шепот:

— Преди десетина минути един от нашите щурмови изтребители е свалил неидентифициран самолет амфибия над водите на езерото Диен. След това изтребителят на свой ред е бил свален от хеликоптер на Военновъздушните сили, пилотиран от чужденец, който е бил упълномощен от министър Тан.

Ни смаяно мълчеше.

— Хеликоптерът е оказал помощ на трима души, които са се спасили във водите на езерото — добави премиерът. — Единият от тях е Пау Уън.

Ни блъсна стола си и скочи на крака.

— По всичко личи, че Пау се е върнал у дома, министре. Години наред се опитваше да си издейства разрешение от мен. Онова, което е споделил с теб, отговаря на истината. Ние с него сме разговаряли много пъти, откакто заемам този пост. Включително и за теб. Бяха съвсем невинни разговори. Двама старци си бъбрят за пропуснатите възможности. Пау отдавна искаше да се върне, но аз бях на мнение, че е по-добре да си стои в чужбина. За съжаление се оказа, че е открил начин да го направи и без моето съгласие.

Студени тръпки пробягаха по гърба на Ни.

— Какво изобщо става? — попита с разтреперан глас той.