Стив Берри - Гробницата на императора

Но според собствените му анализи такава връзка би трябвало да съществува.

Мислите му бяха прекъснати от тихо почукване на вратата.

— Проверихме всичко докрай — обяви заместникът му. — Няма евнуси, министре.

— Мислиш, че съм се побъркал, нали?

— Никога не бих си позволил да ви давам оценки.

Ни харесваше този човек. Безупречно честен, без нито едно петънце в биографията си, той заслужено се беше издигнал до негов пръв помощник.

— Не исках да говоря в присъствието на останалите — добави заместникът. — Но снощи открихме нещо.

Вниманието му моментално се изостри.

— Международен разговор по сателитния телефон на министър Тан. Още преди няколко седмици наредих да го подслушват. Той разполага с няколко телефона и всяка седмица сменя номерата им. Беше истинско предизвикателство да ги проследяваме. Не хванахме всичките му разговори, но разполагаме с достатъчно материали. — В ръката му се появи малка флаш памет. — Това са записите.

Ни я вкара в отвора на компютъра и напрегна слух. Веднага разпозна гласовете на Тан и Пау, в които се долавяше напрежение. Личеше, че двамата са в конфликт. Предателят Тан обяви с категоричен тон: Няма легален начин да се върнеш в Китай. Никой няма да ти издаде виза. Лично контролирам тези служби. Забрана ще бъде наложена и на неколцината членове на братството, които имаш на свое разположение.

— Това ли е доказателството, което търсим? — попита помощникът му.

Ни поклати глава.

— Не е достатъчно.

Дълбоко в себе си беше доволен. Най-после се увери, че тази работа не е някаква измислица.

Малоун насочи поглед към зеленото око на високопланинското езеро, изпъстрено с черните точки на джонките и белите зайчета на вълните.

Езерото Диен.

Зелени планински склонове покриваха западния бряг. Източният беше равнинен, изпъстрен с кафявите кръпки на разорани ниви. Няколко километра по-нататък димяха комините на малко рибарско селце.

Той спусна машината на височина 150 метра. Касиопея разкопча колана и се наведе напред. Той беше видял на картата, че планините на запад се наричат Си Шан. По един от склоновете им се виждаха каменни стъпала, които водеха към поредица от храмове с високи пагоди.

— Формата на хълма наподобява наведена над езерото жена, чиито коси са потопени във водата — обади се Пау. — Наричат го Спящата красавица.

Много точно определение, помисли си Малоун.

— Храмовете са от времето на династиите Юан, Мин и Цин. През осемнайсети век един монах даоист изсякъл дълъг коридор в скалите, нагоре към върха. Според легендата секачът му се счупил малко преди да стигне до целта си, а той се отчаял и се хвърлил в езерото. Петдесет години по-късно последователи довършили неговото дело и нарекли прохода „Вратата на дракона“.

— Звучи като туристически справочник — подхвърли Касиопея.

— На практика легендата е много близо до истината.

Иван беше казал, че езерото се простира на четирийсет километра от север на юг и Малоун беше склонен да му повярва, защото водата стигаше чак до хоризонта.

— Да видим какво има долу, преди да кацнем — подхвърли той, намали скоростта и избута щурвала напред.

Полетът на север до провинция Юнан беше преминал спокойно, в небето не се виждаха други самолети. Свикнал с безпрепятственото пътуване, той започна да се отпуска. Но в един момент крилете на „Туин Бий“ рязко се разтърсиха. Двигателите се задавиха, но после бързо възстановиха нормалната си работа.

Едрокалибрените куршуми пробиха корпуса и свирнаха във вътрешността на кабината. През дупките нахлу хладен въздух. Дясното крило увисна от нови попадения, елероните се откачиха и машината рязко се наклони наляво, отказвайки да се подчинява на управлението.

— Какво беше това? — попита Касиопея.

Вместо отговор над главите им с грохот се стрелна реактивен самолет, който изчезна в синьото небе. От моторите му излитаха пламъци.

— Оръдеен огън — отвърна Малоун.

Делтовидният корпус на изтребителя се стопи в далечината, но бялата диря изгорели газове зад него показа, че завива за нова атака.

— Изтребител на Народноосвободителната армия, който неслучайно е тук — уточни той. — Китайците са ни очаквали.

Малоун се опита да възстанови контрола над машината. Липсата на синхрон в работата на двата двигателя ставаше все по-отчетлива. Всеки пилот отчиташе разликите в звука, но тези тук крещяха един срещу друг като сопрано и баритон.