Стив Берри - Гробницата на императора

Хидропланът подскачаше по вълните. Корпусът му беше надупчен от куршуми. Малоун огледа небето. Изтребителят не се виждаше. Далеч на юг блесна светкавица. Миг по-късно в утринното небе се появи бяла следа от изгорели газове.

Той моментално разбра какво се случва. Беше изстреляна ракета въздух-земя, чийто радар ги беше прехванал.

— Скачайте във водата! — изкрещя той. — Веднага! Гмуркайте се надълбоко!

Изчака част от секундата, за да се увери, че Касиопея и Пау са изпълнили заповедта му и потъват в зеленикавата вода. После и той скочи и загреба енергично към дъното, без да обръща внимание на студа, който прониза тялото му. В съзнанието му се мерна друга тревожна мисъл. Замърсяването. Имаше голяма вероятност това езеро да е пълно с отрови.

Експлозията дойде няколко секунди по-късно. Прякото попадение на ракетата напълно унищожи „Туин Бий“. Малоун изви тяло и зарита енергично. Главата му изскочи на повърхността, очите му потърсиха амфибията, която се беше превърнала в пламтящи отломки. Секунда по-късно край него се появиха главите на Пау и Касиопея.

— Добре ли сте? — подвикна той.

И двамата кимнаха.

— Трябва да се доберем до брега.

Той направи кръг около горящите останки и се насочи към тях. Извърна глава на юг, точно навреме, за да засече малката точица, която бързо нарастваше. Изтребителят се завръщаше.

— Легнете по очи и се отпуснете! — напрегнато извика той. — Преструвайте се на умрели и не мърдайте, докато изтребителят не се разкара!

След тези думи сам се излегна във водата с разперени ръце, надявайки се номерът да мине. Продължаваше да се пита защо пилотът на изтребителя просто не ги беше свалил. Това би било детска игра, особено в началото, когато никой не подозираше за съществуването им. Може би идеята му е била да ги унищожи над езерото и отломките да потънат без следа. Разперените ръце позволяваха на тялото му да се задържи на повърхността. Надяваше се, че пилотът няма да се подсигури с няколко откоса на бордовите картечници.

Ланджоу

Доволен от решаването на проблема с Лев Соколов, Тан напусна лабораторията. Инструкциите му към охраната бяха пределно ясни: всеки опит за бягство да бъде жестоко наказан. Вече знаеше откъде да започне, със или без Соколов. Руснакът му беше нужен не само като експерт, но и за по-убедителното потвърждение на откритието, чието значение беше огромно.

Китай се нуждаеше от 300 милиона тона суров петрол годишно. Цялата икономика на страната зависеше от петрола. Шейсет процента от него се внасяше от Африка, Латинска Америка и Русия с цел да се избегне нестабилната политическа ситуация в Близкия изток и обвързването с американските сфери на влияние. За какво САЩ бяха окупирали Ирак, ако не за укрепване на монопола си върху доставките на петрол от Близкия изток? Експертите му бяха на мнение, че това е единствената причина, и той беше съгласен с тях. Същите експерти непрекъснато предупреждаваха, че Америка винаги може да използва близкоизточния петрол като оръжие. Дори най-лекото нарушаване на доставките би довело Китай до икономически колапс, срещу който правителството нямаше как да реагира. Самият той беше уморен от безкрайните и все по-трудни преговори с изнудваческите правителства на държавите, богати на петрол. Само преди няколко седмици Китай бе отпуснал поредните няколко милиарда юана заем на една африканска страна, която никога нямаше да ги върне. С единствената цел да остане номер едно в експортната й листа. Външната политика на сегашния режим, която представляваше зашеметяваща смесица от отстъпки, противоречия, компромиси и отбрана, отдавна беше подчинена на сделките с балистични ракети, ядрено гориво и важни технологии с едничката цел да осигури постоянен приток на петрол.

Това унижаваше Китай и издаваше слабост. Но ако хилядите сондажи, пръснати из цялата територия на страната, се превърнеха в неизчерпаем източник на енергия, нещата щяха да претърпят коренна промяна. Когато танкерите с вносен петрол престанеха да задръстват китайските пристанища, положението щеше да претърпи коренна промяна. Резултатът ражда успеха, а успехът подхранва гордостта. Гордостта на свой ред би циментирала всеки политически режим.

Според теорията за фосилния петрол Китай разполагаше едва с 2,1% от световните запаси. САЩ имаха 2,7%, а Русия — 7%. Зашеметяващите 65% се падаха на Близкия изток. Безсилни сме срещу арабската доминация , беше предупредил наскоро един от неговите заместник-министри. Но той не беше съгласен. Всичко зависи от онова, което знаеш.