Стив Берри - Гробницата на императора

— Отличен въпрос, на който ти ще трябва да откриеш отговора. Аз наистина не знам нищо. Но много искам да разбера защо изгубихме един опитен пилот плюс самолет изтребител за пет милиона юана.

Той също.

— Отдавна съм разбрал, че онзи, който прекалява с отбраната, неизбежно потъва вдън земя — продължи премиерът. — А онзи, който разчита на нападението, се ползва от благословията на небето. Пау Уън никога не действа от защитни позиции, винаги напада.

Ни беше безкрайно уморен от часовата разлика и липсата на сън. Съвсем не му беше до тези мъдрости.

— Какво трябва да направя?

— Аз знам какво търси Карл Тан — обяви премиерът. — Знам и причината за завръщането на Пау Уън.

— Тогава защо не се обърнете към военните или силите за вътрешна сигурност? Те лесно ще се справят със ситуацията.

— Не, министре. Китай не може да си позволи открита гражданска война за политическата власт. Хаосът ще бъде пълен. Чужденците ще се възползват от вътрешните ни проблеми. Нещата трябва да се решат между теб и Тан. Аз няма да се намесвам по никакъв начин, но и на теб няма да позволя да търсиш чужда помощ.

— По всичко личи, че Тан е намесил армията.

— Взел съм мерки това да не се повтаря.

— И тъй, какво да правя?

— За начало изслушай една история. Искам да ти разкажа какво се случи през хиляда деветстотин седемдесет и седма година, непосредствено след смъртта на Мао.

Касиопея се освободи от ремъците и скочи на земята. Беше мокра, но за щастие утринният въздух беше топъл. Пау Уън скочи до нея. Гъвкавостта му беше впечатляваща.

— Добре ли си? — попита тя.

— О, да, добре съм — кимна той и приглади с длан мократа си риза.

Бяха се озовали в края на просторна нива, която се простираше на повече от километър на изток. Хеликоптерът се приземи на няколкостотин метра от тях, вдигайки облаци прах. Тя тръгна обратно към брега, за да посрещне Малоун, който току-що излизаше от водата.

— Милиони бактерии и паразити са намерили убежище в организма ми — промърмори той. От дрехите му струеше вода.

— Състоянието ти не е чак толкова лошо — усмихна се тя.

— Лесно ти е на теб. А аз очаквам през следващите няколко дни да ми поникне трета ръка или шест пръста на краката.

— На практика тази част от езерото е сравнително чиста — обади се Пау Уън, неусетно изправил се до Касиопея. — Докато северния му край е съвсем друга работа.

— Къде ти е приятелчето? — подхвърли й с неприязън Малоун.

Тя не хареса въпроса, но можеше да разбере състоянието му. Виктор знаеше накъде пътуват, Иван — също. Следователно един от двамата ги беше предал. Което беше лишено от всякакъв смисъл. Руснаците издирваха Соколов. Защо им бе да прекратяват мисията, преди да е започнала?

Зад гърба й се разнесоха стъпки по твърдите буци пръст. Тя се обърна. Облечен в зелен пилотски гащеризон, Виктор крачеше към тях.

Малоун се стрелна покрай нея и заби юмрук в лицето му.

Готов за бой, Малоун ловко отскочи встрани и нанесе нов удар в корема на Виктор, който светкавично се изправи и се хвърли срещу него. Малоун нямаше как да не отбележи, че коремът на Виктор беше твърд като стомана.

— Пак ни предаде, а? — процеди Малоун.

Виктор внезапно свали юмруци.

— Как може да си толкова глупав? — поклати глава той. — Карл Тан не дава пет пари за теб, но иска да убие него. — Той посочи Пау. — Аз се намесих просто за да ти спася задника, което за съжаление ще ми коства моя…

— Нима очакваш да ти повярваме? — присви очи Малоун.

— Тан те иска мъртъв — не му обърна внимание Виктор, обръщайки се към китаеца. — А аз те спасих, защото исках да отърва кожата на тези двамата.

Пау кимна и се обърна към Малоун.

— Трябва да тръгнем на север. Дългата ръка на Тан стига навсякъде и със сигурност ще ни открие, ако се забавим тук.

— Мога да ви закарам където пожелаете — обади се Виктор.

— А защо трябва да ти се доверим? — изгледа го Касиопея.

— Току-що свалих един военен пилот. Нима това не е достатъчно, за да покажа на чия страна съм?

Малоун долови промяната в гласа му. По-мек, по-спокоен и по-убедителен. Специално заради нея. Но въпреки това беше длъжен да изясни нещата.

— А защо Карл Тан ще ни остави да се реем над територията на Китай, при това на борда на хеликоптер от собствената му армия? — попита той. — Нима имаме свободата да вършим каквото пожелаем?

— Ако побързаме, няма да му оставим време да реагира. Задачата ми беше да се уверя, че изтребителят е обстрелвал езерото и не е дал възможност на никого да се добере до брега. Аз промених заповедта. Имах достатъчно време да разбера, че за разлика от теб или мен китайците не са импровизатори. Няма официална заповед за настоящата операция, което означава, че в момента някой военен командир в околността се опитва да реши какво да прави.