Стив Берри - Гробницата на императора

— С какво да помогна? — попита Касиопея.

— Кажи ми къде се намира изтребителят.

— Отзад е и лети право към нас — спокойно съобщи Пау.

Летяха ниско над езерото. Той се издигна на 300 метра. „Туин Бий“ не можеше да съперничи на модерната авионика и насочваните с радари ракети. И все пак притежаваше едно оръжие.

— Колко далече?

— Трудно е да се каже. Няколко километра.

Малоун беше имал достатъчно контакти с пилоти изтребители от различни националности и отлично знаеше мисловната им нагласа. Та нали беше мечтал да бъде един от тях? Тук ставаше въпрос за лесна плячка. Ястреб срещу гълъб. Пилотът щеше да изчака до последния момент, преди да открие огън.

Малоун провери скоростта.

„Туин Бий“ летеше с малко под 110 километра в час.

В главата му изплуваха думите на инструктора: Никой не търси колизия в небето. Височината е твой приятел.

— След няколко секунди ще ни настигне — предупреди Касиопея.

Малоун се надяваше, че машината ще се справи с това, което беше намислил. Дясното крило бе извън строя, но лявото и опашката изглеждаха в ред. Най-важното беше, че двигателите работеха. Изчака още две секунди, после отвори дроселите докрай и рязко изтегли щурвала. Носът се вирна и амфибията с грохот започна да набира височина. Покрай кабината се стрелнаха трасиращи куршуми.

700 метра.

850.

1000.

Изтребителят се стрелна под тях, от турбините му излитаха гъсти струи черен дим. Изтребителите не са пригодени да летят на малка височина. Те действат най-добре в стратосферата, а не близо до земята, където двигателите и компютрите им се влияят от странични фактори.

Малоун се издигна на 1100 метра.

— Стомахът ми е в гърлото — оплака се Касиопея.

— Трябваше да предприема нещо, което онзи пилот не очакваше.

— Със сигурност го постигна.

От едно опасно пътуване с хеликоптер над Централна Азия с Виктор на пилотското място той знаеше, че малките самолети съвсем не са любимото й транспортно средство.

Напрегна взор през челното стъкло. Изтребителят беше далеч, но бързо се приближаваше. Малоун си даваше сметка, че пилотът може по всяко време да ги свали с някоя ракета въздух-въздух. После в съзнанието му изплува още един от уроците на флотския инструктор: Учи се от чуждите грешки.

— Спускаме се — обяви той.

Намали скоростта и спусна задкрилките. Въздушните течения над езерото бяха доста силни и това влошаваше положението. Наведе лявото крило и започна плавен завой. После рязко смени посоката и изравни хоризонтално машината. Намираха се на 300 метра над водната повърхност.

— Виждаш ли изтребителя?

Касиопея въртеше главата си на всички страни.

— Не, но това нищо не означава. Може би вече ни е хванал на мушка.

Съзнавайки тази опасност, той се опитваше да задържи машината в хоризонтално положение. Не беше лесно, защото контролните уреди в дясната част изобщо не се подчиняваха на командите.

— По всяка вероятност сме в капан — обади се Пау Уън.

— Гениално прозрение! — иронично подхвърли Малоун и погледна многозначително към Касиопея. Виктор. Не можеше да бъде никой друг. Китай беше огромна държава, но те ги очакваха именно тук, над езерото Диен, където ги беше изпратил Иван.

Върховете на дърветата стремително се приближаваха и той изви към езерото. За късмет най-близката джонка се намираше на повече от километър. Порив на вятъра ги тласна надясно. Той вдигна носа и го задържа в това положение.

Никога не беше кацал върху вода. Съзнаваше, че трябва да държи сметка за дълбочината и разстоянието. Трябваше да намали скоростта до минимум и да остави корпуса да се плъзне по повърхността. Подскачането по вълните беше последното нещо, което желаеше. В същото време се тревожеше, че могат да зависнат във въздуха и да паднат като камък. За късмет, съдейки по върховете на дърветата, страничен вятър почти липсваше. Той реши да действа по най-лесния начин и изключи двигателите. Направи го в момента, в който последните дървета изчезнаха под корпуса и пред тях се ширна водата.

— Радвам се, че тук е достатъчно широко — обади се Касиопея.

Той също. Имаше достатъчно разстояние за плъзгане по повърхността. Вирна носа на хидроплана, за го приводни най-напред с опашката. В последния момент Малоун си помисли, че плавниците под крилата трябва да останат над повърхността, защото в противен случай лесно можеха да се превърнат в котви. Машината подскочи един-два пъти, после започна да се плъзга. Щурвалът се изви до крайно положение, самолетът се завъртя и спря на около двеста метра от брега. Малоун отвори вратата. Касиопея направи същото от другата страна.