Стив Берри - Гробницата на императора

— Не отговори на въпроса откъде знаеш, че това е истина.

— По своите външни характеристики абиотичният петрол не се различава от биотичния. Той изглежда като него, мирише като него и действа като него. Единствената разлика е, че се намира на много по-голяма дълбочина. Аз вече не съм сигурен, че това има някакво значение. А сега кажи къде е синът ми. Искам си го обратно.

— И ще си го получиш. Но само след като аз получа онова, което искам.

— Ти си лъжец.

— Дори да е така, аз съм единствената връзка със сина ти — сви рамене Тан. — В момента той е само едно от хилядите деца, които изчезват всяка година. Официално проблемът дори не съществува. Разбираш ли? Синът ти не съществува!

Добре забеляза отчаянието, което се изписа върху лицето на руснака.

— Биотичният петрол свърши — тихо продължи Соколов. — Някога той се намираше в изобилие. Формиран от гниенето на органична материя, плитко под земната повърхност, той бе лесен за добиване. Но когато започнахме да изпомпваме фосилно гориво, открихме, че земята възстановява част от запасите си и произвежда петрол дълбоко под своята кора. Естествено, не се случва навсякъде. Част от сондажите са биотични и няма как да се самовъзстановяват с абиотичното гориво, което лежи дълбоко под тях. И те пресъхват. Други обаче са пробити в пореста почва, изпълнена с пукнатини в скалните масиви, които позволят просмукването на абиотичен петрол отдолу.

Въпросите се блъскаха в съзнанието на Тан. Първият петрол бил открит в Гансу преди 2200 години. После, преди около двеста години, находището пресъхнало. Той беше направил задълбочено геологическо проучване и знаеше, че пукнатините в земната кора стигат много надълбоко, представлявайки естествени тръби за петрола, който може да стигне до повърхността под високо налягане. Според теорията на Дзин Джао абиотичното гориво може би вече бе запълнило изчерпания сондаж, просмуквайки се именно през тези пукнатини.

— Откъде сме сигурни, че находището в Гансу просто не е съдържало повече петрол, отколкото сме предполагали?

Соколов очевидно изпитваше болка. Дишаше трудно, вниманието му беше насочено по-скоро към пода, отколкото към Тан.

— Единственият ти шанс да видиш сина си е да ми сътрудничиш — предупреди го с хладен глас той.

— Няма да ти кажа нищо повече — поклати глава руснакът.

Тан измъкна телефона от джоба си и набра един номер.

— Момчето там ли е? — попита той, когато насреща вдигнаха.

— Мога да го взема.

— Направи го.

Очите му останаха заковани в лицето на Соколов.

— Тук е — обади се един глас в слушалката.

— Дай му телефона.

Подаде апарата на Соколов, но той не посегна да го вземе.

— Синът ти иска да говори с теб.

Болезнената гримаса изчезна от лицето на руснака. Ръката му бавно се повдигна към телефона. Тан поклати глава и натисна бутона на високоговорителя.

Разнесе се развълнуван детски глас, който питаше къде е баща му. Соколов очевидно го позна и отвори уста да извика, но Тан изключи звука с натискането на друг бутон и вдигна телефона до ухото си.

— Стой на линията — заповяда той на човека насреща. — Ако в рамките на една минута другарят Соколов не започне да говори, убий детето!

— Недей! — изкрещя извън себе си руснакът. — Защо го правиш?

— Опитах с убеждение, опитах и с изтезания. Вярвах, че ще се разберем, но ти продължаваш да упорстваш. Затова ще убия сина ти, а после ще потърся другаде онова, което ми трябва.

— Няма другаде! Аз съм единственият, който знае процедурата!

— Все някъде си я описал.

— Тя е само тук — почука главата си Соколов.

— Нямам повече време да се занимавам с теб. Имам и друга работа. Решавай!

Над главите им бавно се въртеше вентилатор, който едва-едва раздвижваше застоялия въздух в лабораторията. Геохимикът бавно кимна, лицето му се изкриви в болезнена гримаса.

— Задръж момчето там — каза в слушалката Тан. — Може би ще ти се обадя след няколко минути.

Изключи телефона и зачака.

— Ако тази мостра на масата съдържа маркера, това доказва, че петролът идва от абиотичен източник — започна ученият.

— Какъв маркер?

— Диамантоиди.

Тан никога не беше чувал подобен термин.

— Частици, които са по-малки от вълните на видимата светлина. Миниатюрни късчета диаманти, които се образуват в петрола на голяма дълбочина в земната кора, където има изключително висока температура и налягане. Милиони от тях могат да се съберат на върха на карфица, но аз все пак успях да ги открия и да им дам име. Нарекох ги „адамантани“ — гръцкото наименование на диамантите.