Стив Берри - Гробницата на императора

Тан долови гордостта, с която бяха изречени тези думи, но не й обърна внимание.

— Как ги откри? — попита той.

— При температура от четиристотин и петдесет градуса по Целзий химическите компоненти на петрола се изпаряват и остават само диамантоидите. На рентген се виждат съвсем ясно.

Интересна концепция, помисли си Тан.

— Те имат формата на пръчици, кръгчета и дори на винтчета. В биотичния петрол липсват. Диамантоидите могат да се оформят само на голяма дълбочина в земната кора, при високо налягане. И са твърдо доказателство за наличието на абиотичен нефт.

— А откъде знаеш, че земята действително произвежда такъв нефт?

— От опитите, които проведох в тази лаборатория. Нагрях мрамор, железен оксид и вода до хиляда и петстотин градуса по Целзий при налягане от петдесет хиляди атмосфери, имитирайки условията на сто и шейсет километра под повърхността на Земята. В резултат получих метан и октан.

Тан бавно осъзнаваше значението на чутото. Метанът е основната съставка на природния газ, а октанът е хидрокарбонатната молекула на петрола. След като могат да бъдат получени в лабораторни условия, значи могат да съществуват и в природата като компонент на нефта.

— И руснаците знаят всичко това, така ли? — подхвърли той.

— Като използвах тази теория, лично открих над осемдесет залежа в района на Каспийско море — кимна ученият. — Някои хора все още се съмняват, но отговорът е: да — руснаците са убедени, че става въпрос за абиотичен нефт.

— Но не разполагат с доказателства.

Соколов поклати глава.

— Аз емигрирах, преди да открия диамантоидите. То стана тук, с помощта на Джао.

— Значи те работят на базата на недоказана теория, така ли?

— Това е причината да не правят публични изявления.

И причината за големия им интерес, помисли си Тан. Със сигурност мечтаят да си върнат този човек обратно. А може би и да му затворят устата завинаги. Слава богу, че Виктор Томас го беше информирал навреме за намеренията им.

— И затова поддържат мита за скорошния край на петролните залежи? — попита на глас той.

— Гледат и се забавляват — кимна Соколов. — Светът плаща огромни суми за суровина, която практически е неизчерпаема.

— Но едновременно са и предпазливи, тъй като нямат доказателства за тази теория.

— Напълно разбираемо е. На тях им липсва онова, с което разполагате вие — проверени мостри от сондажите, които са били експлоатирани преди много години. Само китайците могат да разполагат с подобни проби… — Той замълча за миг, после с отвращение добави: — По простата причина че това е единственото място на планетата, където още преди две хиляди години хората са правели сондажи за петрол.

Тан усети прилив на гордост.

Соколов посочи към масата.

— Ако в тази проба има диамантоиди, значи нефтът е абиотичен. Но ще ви трябва още една проба от същото находище, за да се направи сравнение. За да се потвърди със сигурност правилността на теорията, в нея не трябва да има диамантоиди.

Тан се възхити от простотата на уравнението. В началото е биотичният нефт, изчерпан в течение на времето от интензивната експлоатация, след него идва абиотичното гориво. А Гансу вероятно щеше да се окаже единственото място на света, където можеше да бъде направено подобно сравнение. Всички оцелели във времето исторически факти сочеха, че първите петролни сондажи отпреди 2000 години са се намирали изключително близо до днешното находище в Гансу. Което означаваше, че пробите от онова време са били взети именно от тук. И само една проба от този нефт ще бъде достатъчно доказателство за цялата хипотеза.

— Ти спомена, че лампата е изчезнала — добави Соколов. — Заедно с петрола в нея. Откъде тогава ще вземеш нова проба?

— Не се безпокой, другарю. Ще направя така, че тя много скоро ще бъде в ръцете ти.

Пекин

Ни си даваше сметка, че завоалираният начин, по който се изразяваше премиерът, имаше за цел да го държи в напрежение. Винаги досега между тях имаше масивно писалище, а неговите рапорти за текущи разследвания бяха приемани с умерен интерес и почти без никакъв коментар. Но този разговор беше различен.

— Спомням си времето, когато прозорците на автобусите бяха облепени с цитати на Мао — продължи старецът. — Също като витрините на магазините. По радиото предаваха само революционна музика, мисли на Мао и официални новини. В кината се прожектираха единствено срещите на Мао с Червената гвардия. Дори операта и балетът отразяваха революционните настроения, а всеки от нас държеше в джоба си книжка с неговите цитати, защото не се знаеше кога ще ни потрябват.