Стив Берри - Гробницата на императора

Оказа се, че за него са достатъчни по-малко от двеста метра. Самолетът се отлепи от водата и започна да набира височина. Бавно, като асансьор, той се насочи към откритото море извън залива. Малоун предприе плавен ляв завой и пое курс на северозапад към сушата. Контролните уреди бяха тежки, но реагираха добре. Това не е нито Р-3, нито „Чесна“ или „Бийчкрафт“, напомни си той. Този танк беше пригоден за полети на къси разстояния над водни повърхности.

— Хвърли едно око на картата — подхвърли на Касиопея той.

Тя покорно я разтвори в скута си.

— Трябва ни план на полета — добави той.

— Стига тази карта да отговаря на действителността — каза тя.

— Не се безпокой — прошепна в дясното му ухо Пау. — Аз познавам много добре тази част на Виетнам и Китай. Мога да ви преведа и без карта.

Втренчил се в лицето на премиера, Ни се опитваше да разбере дали този човек е приятел, или враг. Но лицето му не издаваше нищо.

— Това, което виждаш, е само едно восъчно копие на Председателя, направено, преди тялото му да бъде балсамирано. Самото тяло отдавна е изгнило и превърнато в прах съгласно волята му.

— В такъв случай защо изобщо поддържате мавзолея?

— Отличен въпрос. Самият аз често си го задавам. Отговорът е прост: народът го иска.

— Според мен отдавна вече не е така — възрази Ни.

— Може и да си прав — кимна премиерът. — Какъв тъжен исторически факт, нали? Ние нямаме стабилно културно наследство, а поредица от династии, всяка от които руши културата на предишната и създава своя. Народът я посреща с големи очаквания, но те никога не се оправдават. Управниците затъват в корупцията на своите предшественици. Защо нашето бъдеще трябва да е различно?

— Говорите като Пау.

— Вече споменах, че преди години бяхме много близки. Но после настъпи времето на раздялата. Той пое в една посока, а аз — в друга.

Ни беше обзет от неприятно чувство. Обикновено той държеше положението под контрол, тъй като знаеше въпросите и отговорите. Но не и тук. Тук другите имаха огромно предимство пред него. Затова пожела да узнае най-главното.

— Защо ще загубя битката с Карл Тан?

— Защото не подозираш за опасностите, които те дебнат.

— И Пау Уън каза същото.

— Искам да ми отговориш на един въпрос. Но ако усетя, че лъжеш или просто казваш онова, което искам да чуя, този разговор ще бъде последният.

Не му харесваше да го третират като ученик на изпит, но съзнаваше, че човекът срещу него не се беше издигнал до върха благодарение на глупостта си. Затова реши да отговори искрено.

— Какво ще направиш с Китай, ако получиш поста ми?

Предишния ден Пау му бе задал същия въпрос и оттогава насам Ни непрекъснато обмисляше отговора си.

— На първо място ще отделя комунистическата партия от държавата, защото именно там се корени корупцията — твърдо отговори той. — След това ще направя коренна реорганизация на административната система. Държавните чиновници трябва да се издигат благодарение на качествата си, а не на връзките си. Трябва да се издигне нивото на Националния народен конгрес и на другите регионални конгреси. Гласът на народа трябва да бъде чут. И накрая трябва да се възстанови върховенството на закона, което означава създаването на независима и ефективна съдебна система. От четирийсет и девета година насам в страната са приети пет конституции, но нито една от тях не е била спазвана.

— Имаш право — кимна премиерът. — Авторитетът на партията се подкопава от ирационалната политика, корупцията и липсата на визия. Страхувам се, че към настоящия момент армията е единствената сила, която може да управлява страната, ако ние се провалим. Знам, че ти си военен, но нашата нация няма да просъществува дълго в ролята на марионетка.

— В това няма никакво съмнение. Три милиона действащи военнослужещи под командването на седем регионални главнокомандващи (между които преди време бях и аз) не могат да управляват. Трябва да търсим и насърчаваме техническата компетентност, мениджърските и деловите умения на народа. Бавното вземане на решения причинява огромни щети.

— Искаш демокрация, така ли?

Въпросът беше зададен тихо, почти шепнешком.

— Тя е неизбежна. Под някаква форма. Не като на Запад, но основните й елементи няма как да бъдат избегнати. Роди се нова средна класа, съставена от умни хора. Те слушат не само правителството, но и себеподобните си. Засега са кротки, но това скоро ще се промени. Цюанси трябва да се отмени, защото в него се корени корупцията.