Стив Берри - Гробницата на императора

Ни изобщо не беше впечатлен от лекцията.

— Искам да знам всичко за Пау Уън и най-вече за вашите контакти с него — тръсна глава той.

Старецът присви очи, но не го скастри.

— Пау Уън също може да те убеди, че еленът е кон — каза той.

Което си е чистата истина , призна пред себе си Ни.

Продължиха напред. Ритмичното почукване на бастуна заглушаваше стъпките им.

— Преди десетилетия ние с Пау Уън бяхме приятели — продължи премиерът. — Много неща постигнахме заедно. И двамата бяхме разочаровани от Мао. — Той спря на място, лицето му се разкриви. Сякаш искаше да направи връзка между хаотичните мисли в главата си, повечето от тях неприятни. — Културната революция беше нещо ужасно. Тя насърчаваше младежите да нападат възрастните хора, чужденците и богатите. Тогава бяхме убедени, че това е правилно и необходимо. Но на практика беше едно безумие, което не доведе до нищо. В крайна сметка се оказа, че малката змия не може да се сравнява с великия дракон. Китай се промени — добави премиерът. — Хората се промениха. За съжаление управлението си остана същото.

— Защо ми разказвате всичко това? — принуди се да попита Ни.

— Защото се страхувам, че няма да спечелиш предстоящата битка с Карл Тан, министре.

Заливът Халонг

Малоун поклати глава при вида на двумоторния самолет амфибия „Туин Бий“, който се поклащаше в спокойните води на залива. Приличаше на крилат танк, изработен от тежък метал. Корпусът му беше боядисан в червено и бяло.

— Той ще ви превози до Китай — обяви Иван.

— Не говориш сериозно — обади се Касиопея. — Нали веднага ще ни свалят?

— Досега не се е случвало — поклати глава руснакът, измъкна някаква карта и я разгъна върху дървения парапет. Мръсните му нокти легнаха върху контурите на залива Халонг, а после тръгнаха на северозапад, прекосявайки Северен Виетнам и границата с Китай, за да спрат на град Кунмин в провинция Юнан, на около осемстотин километра от мястото, на което се намираха. — Имате разрешение за полет до границата — добави той.

— Май си доста близък с твоите виетнамски другарчета — язвително подхвърли Малоун.

— Те нямат друг избор — сви рамене руснакът.

Малоун се усмихна.

— Южно от Кунмин има много езера — невъзмутимо продължи Иван. — Най-подходящо е Диен Чъ, дълго четирийсет километра. Можете да кацнете където пожелаете.

— А после?

— Ще вземем влака на север, към Сиан — обади се Пау. — Няколко часа път. А от там ще се прехвърлим на автобус, който ще ни отведе до разкопките с теракотените воини.

Малоун не беше впечатлен.

— Това не ви е някаква екскурзия из Европа — поклати глава той. — Става въпрос за неразрешен осемстотинкилометров полет над една затворена страна, която разполага със силни и добре подготвени военновъздушни сили. Някой лесно ще стигне до погрешно заключение.

— Ще ви осигуря пилот, който знае как да се справи с контрола на въздушното пространство — обеща Иван.

— И аз мога да управлявам тоя грозен сандък — възрази Малоун. — Но искам да бъда жив, за да го приземя.

— Провинция Юнан е дружелюбна — размаха ръце Иван.

— Вярно е — кимна Пау Уън. — Хората, които я управляват, са смятани за ренегати. Затънтено място, недружелюбни терени, смесено население. Дом на около една трета от малцинствата в Китай.

— Имаме приятели, които ще помогнат — добави Иван. — Пътят ще бъде чист. Вземи картата, на нея е маркиран целият маршрут. Нали разбираш от навигация?

— Аз ще се заема с това — обади се Касиопея и издърпа картата от ръцете му.

— Надявам се, че е зареден с гориво — каза Малоун, имайки предвид хидроплана.

— Ще ти стигне — отвърна руснакът. — Не забравяй, че полетът все пак ще бъде еднопосочен.

Ни едва ли би позволил негативните оценки на собствената му личност да станат обект на обсъждане и затова се върна на първия си въпрос:

— Разкажете ми за Пау Уън.

— Аз не мога да бъда разпитван, защото няма как да бъда обект на твоите разследвания.

— А може би трябва да бъдете.

— Заради Пау Уън? Отделяш му твърде голямо внимание.

— В Белгия хората на Карл Тан се опитаха да ме убият, но Пау Уън успя да им попречи. А после ми разказа някои неща за вас и Карл Тан, спомена и за разговорите, които е водил с вас. По време на един от тях сте разговаряли дори за мен. Искам да знам повече за тези разговори.

Спряха пред входа на криптата.

Саркофагът с тялото на Мао лежеше в центъра на помещението.