Стив Берри - Гробницата на императора

— Намерих си копие от „Малката червена книжка“ и съставих код — поясни Касиопея. — Словото на Мао едва ли ще предизвика подозрения. Съседът обеща да бъде непрекъснато в мрежата, очаквайки послание от мен.

Въпросната червена книжка, която на Запад наричаха „Цитати от председателя Мао Дзъдун“, беше най-разпространеното печатно издание в Китай. Тиражът й наближаваше седем милиарда копия. Преди време всеки гражданин на страната беше длъжен да разполага с екземпляр от нея. Днес голяма част от тези екземпляри се бяха превърнали в антикварни вещи с висока стойност. Преди няколко месеца Малоун беше купил един за свой клиент от ежемесечния търг на стари книги в Роскилде.

Лаптопът издаде мелодичен звуков сигнал за прието съобщение.

ДЪЛГ НА ПАРТИЙНИТЕ ЧЛЕНОВЕ Е ДА СЛУЖАТ НА НАРОДА. АКО НЕ ВЗЕМАТ ПРИСЪРЦЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ХОРАТА, ТЯХНАТА РАБОТА Е БЕЗПОЛЕЗНА.

— Това е погрешният отговор — вдигна глава да го погледне тя. — Нещо се е случило.

— Не могат ли да бъдат по-конкретни? — попита Стефани.

— Не и без да се изложат на опасност — поклати глава Касиопея.

— Това е вярно — намеси се Пау Уън. — Аз също използвам подобни кодове, когато се свързвам с приятели в Китай. Държавата стриктно следи киберпространството.

Малоун затвори лаптопа и го подаде на Стефани.

— Трябва да тръгваме, но преди това искам да свърша една работа — каза той.

Отдръпнал се в далечния край на кея, Иван оживено разговаряше по телефона. Малоун се приближи, изчака го да приключи разговора и попита:

— Имаш ли нещо да ни кажеш?

— Ти май не ме харесваш, а? — продължително го изгледа руснакът.

— Не знам. Може би нещата ще се променят, ако опиташ нова стойка, други дрехи, някаква диета и промяна в отношението…

— Върша си работата.

— Аз също. Но ти ми пречиш.

— С какво? Предоставих ви самолет и маршрут за проникване.

— Къде е Виктор? Липсва ми.

— И той си върши работата.

— Ще те попитам нещо, но искам честен отговор.

Иван мълчаливо го изгледа.

— Задачата на Виктор включва ли отстраняването на Тан?

— Не е изключено, но само при подходящи условия.

— А Соколов? И той ли е в списъка?

— Не. Него искаме да си го приберем обратно.

— Толкова много ли знае? Може би нещо, което не ви е известно?

Иван само го изгледа.

— Ясно. Така си и помислих. Я ми кажи нещо друго: какви са заповедите на Виктор, в случай че не успее да прибере Соколов или, не дай боже, ние първи стигнем до него?

Руснакът не отговори.

— Май и тук познах — въздъхна Малоун. — За всички ще бъде най-добре, ако запазя тези неща за себе си. — Той посочи другия край на кея. — Но тя няма да позволи да се случи нещо със Соколов.

— Тя няма да има думата — поклати глава Иван. — Всичко зависи от избора на Виктор.

— Значи трябва да му помогнем да направи правилния избор.

Малоун се обърна и тръгна към групичката. Касиопея вече се качваше в кабината на хидроплана, следвана от Пау.

— Пъргав старец — прошепна на Стефани той.

— Не го изпускай от очи, Котън.

— А ти не изпускай него — промърмори той и кимна към Иван.

Качи се в кабината. Касиопея вече беше заела едно от двете кожени кресла отпред. Пау се беше настанил на общата задна седалка. Арматурното табло не стигаше до мястото на пътника, което осигуряваше на Касиопея отлична видимост през предното стъкло. Малоун затегна колана си и започна да оглежда приборите. Направи му впечатление, че скоростта беше ограничена до 200 километра в час. Резервоарът за гориво под кабината побираше 320 литра. Допълнителният, монтиран в опашката, съдържаше още 60. Което означаваше обхват от около 1500 километра, пресметна той. Предостатъчно за еднопосочен полет, както беше отбелязал Иван. Дано думите му нямат и друг смисъл.

— Предполагам, че знаеш какво правиш — обади се тя.

— Никога не е късно да се науча.

В погледа й се появи някаква настойчивост.

— Какво? — изгледа я той.

— Наистина ли можеш да летиш с това нещо?

В гласа й се долови открито съмнение. Той нагласи оборотите на двигателите, подавайки правилната горивна смес, после погледна надолу, за да се увери в изправността на плавниците. Натисна бутона за запалването и двата турбовитлови двигателя забоботиха. Изгуби няколко секунди, за да нагласи горивната смес за правилното действие на витлата, а после натисна лостовете за управление.

— Всичко е наред.

Касиопея очевидно не споделяше увереността му.

Хидропланът се плъзна на една страна и Малоун хвана руля, насочвайки го към изхода на залива. Там обърна на юг, оставяйки зад гърба си лекия ветрец, чиято посока беше определил още на брега. Подаде газ, двигателите бавно увеличиха оборотите си. „Туин Бий“ се плъзна напред и той здраво стисна руля. Предстоеше му първото излитане от вода и в душата му трепна нетърпение.