Стив Берри - Гробницата на императора

— Заповядах да го извадят от камерата — каза премиерът. — Исках да го видя в целия му блясък.

Тялото на Мао бе извадено от бетонния противоземетръсен бункер, изкопан дълбоко в земята. То лежеше в прозрачен пашкул, пълен с чист азот, осветено от златистата светлина на халогенните прожектори.

— Нима мислиш, че съм направил конспирация с Пау и Тан? — попита най-сетне премиерът.

— Не знам какво да мисля. Просто зададох един въпрос. Кажете ми за какво разговаряхте с Пау Уън.

— Помня точния час на кончината на Мао — промълви възрастният мъж и посочи саркофага. — Малко след полунощ на девети септември хиляда деветстотин седемдесет и шеста година. В страната беше обявен десетдневен траур. По радиото звучеше траурна музика, а вестниците го обявиха за най-великия марксист на нашето време и твърдяха, че делото му вечно ще осветява пътя към благоденствието на китайския народ . На споменатата дата животът в цялата страна замря в продължение на три минути. — Старецът замълча, сякаш за да си припомни спектакъла. — Но защо беше всичко това, министре? Защо?

Ни усети, че го игнорират, и побърза да отговори:

— Аз не съм бил там, вие сте били. Какво се надявахте да постигнете с канонизирането му?

Премиерът извърна лице към него.

— Знаеш ли какво се случи след смъртта му?

Ни поклати глава.

— Мао искаше да бъде кремиран и го обяви публично. Той смяташе, че хората не бива да заемат пространство, след като умрат, и затова трябва да бъдат изгаряни. На всеослушание заяви, че ще даде личен пример за това с изгарянето на тленните си останки и използването им за тор. Но ние знаехме, че това е само пропаганда. Той мечтаеше да бъде обожествен. Проблемът беше там, че никой не знаеше нищо за балсамирането. То няма връзка с нашите културни традиции. Докторите изровиха някаква руска книга по въпроса в народната библиотека, която използваха за наръчник. Но прекалиха с инжектирането на формалдехид. Лицето се изду като балон, ушите щръкнаха под прав ъгъл. Можеш да си представиш на какво заприлича. Кожата на Мао се омазни от химикалите, които бликаха от всяка пора. Аз бях там и го видях с очите си.

Ни никога не беше чувал тази история.

— Тъй като не успяха да отстранят излишните количества, те опитаха с масаж с кърпи и памучни топчета да разнесат течността надолу по тялото. Но един от тях натисна прекалено силно и дясната му буза се разцепи. После се наложи да разрежат сакото и панталона, за да могат да облекат тялото.

Ни се запита защо той му разказва всичко това.

— Докторите все пак не бяха толкова глупави, министре. Преди да инжектират формалдехид, те се погрижиха да направят восъчна отливка на цялото тяло. — Костеливите пръсти на стареца се насочиха към саркофага. — Ето я там.

— Значи това не е Мао?

— Мао отдавна го няма — поклати глава премиерът. — Това, което виждаш, е само една илюзия.

Малоун последва Пау Уън и Касиопея към далечния край на кея. Стефани се изравни с него.

— Нали разбираш, че това е лудост? — тихо попита той.

— Иван твърди, че го правят постоянно. Най-често от крайбрежната ивица на север. Единствената разлика в нашия случай ще бъде, че през половината време ще летим над виетнамска територия.

— И това трябва да ме успокои, така ли?

— Ще се справиш — усмихна се тя.

— Фактът, че го взехме с нас, е още една лудост — промърмори той и посочи Пау.

— Той ще те води.

— Нямаме нищо общо с неговите цели и намерения. Съмнявам се, че ще ни бъде от помощ.

— След като го знаеш, значи си готов.

— Защо не си останах при книгите? — горчиво въздъхна Малоун.

— Как е кракът ти?

— Боли.

Касиопея стигна до края на кея и се обърна.

— Трябва да се свържа, преди да излетим — подвикна тя, а после обясни, че един от съседите на Лев Соколов приел да играе ролята на посредник. За целта й трябваха лаптоп и сателитна връзка, осигурени съответно от Стефани и Иван.

Тя постави компютъра на дебелите дървени перила, а Малоун го хвана с две ръце. Очите му проследиха как пръстите й сръчно набират някакъв имейл адрес, а после и самото послание:

ЧЕТА МИСЛИТЕ НА МАО, НО НЕ МОГА ДА ОТКРИЯ КАКВО Е КАЗАЛ ЗА ХАРМОНИЯТА И РАЗБИРАТЕЛСТВОТО. ЩЕ МИ ПОМОГНЕШ ЛИ?

— Умно — одобрително кимна той.

Китайските власти отдавна цензурираха интернет, ограничавайки достъпа до търсачки, блогове, чатове и сайтове, които позволяваха свободни разговори онлайн. Освен това използваха и електронни филтри, с които проверяваха всички входящи и изходящи от страната имейли, които им се струваха подозрителни. В момента работеха върху изграждането на интранет за собствени нужди, който щяха да контролират много по-лесно. Малоун беше чел за този проект, отличаващ се с космически разходи и преодоляването на безброй технически трудности.