Стив Берри - Гробницата на императора

— Чичо ми беше рибар — промълви Пау. — Като момче много обичах да излизам в морето с джонката му.

В залива се поклащаха над петдесет от споменатите плавателни съдове.

— Платната са памучни, натопени в сока на растение, което прилича на ям. Това им придава типичния ръждивочервеникав цвят, като едновременно с това ги предпазва от гниене. Аз отговарях за тях, когато бях момче. — В гласа му се долови носталгия, която той не се опитваше да скрие. — Много обичах морето. И до днес помня как шиех платната с голяма игла.

— Какво целите? — попита го Малоун.

— А вие винаги ли сте толкова прям?

— Май никога не отговаряте на конкретно поставени въпроси, а?

— Само когато пожелая — усмихна се Пау.

Касиопея се наведе и вдигна трите торби от дъските на кея. Малко по-рано беше изразила желание да намери храна и вода, а Иван й бе подал няколко банкноти от местната валута — виетнамски донги.

— Хляб и безалкохолни — поясни тя. — Само това успях да намеря толкова рано. След един час ще отворят кафенето в другия край на пристанището.

Малкото селце се гушеше на метри от брега — няколко ниски къщички с плоски покриви, струпани плътно една до друга. От комините им се виеха тънки струйки дим.

Малоун прие бутилка пепси и се обърна към Иван.

— Да видим дали ти си готов да отговориш на един директен въпрос. Какво точно ще направим?

— Като му дойде времето, ще се промъкнем в Китай. Те разполагат с радари по цялото крайбрежие, но там има достатъчно скали и непристъпни планини, които предлагат добро прикритие.

— С джонка ли ще стигнем до там?

— Няма да стане днес — поклати глава Иван.

Малоун беше поискал и получил от Стефани още три сведения. Едното беше за Карл Тан — вицепремиер и първи заместник-председател на Китайската комунистическа партия. Започнал кариерата си като обикновен геолог, днес този човек се намираше на крачка от най-високия пост в страната. Това се дължеше на политическата система, която позволяваше на комунистическата партия да участва пряко във властта. В резултат всички ключови управленски постове се заемаха от партийни членове, което обясняваше защо президентът изпълняваше и функциите на председател на партията. Никой в историята на страната не бе избиран на отговорен пост без подкрепата на партията, а това означаваше, че Карл Тан разполага с изключителна власт. Но въпреки това той искаше да се сдобие с някаква древна петролна лампа толкова силно, че бе прибегнал до отвличане на едно четиригодишно момче?

Ни Юн изглеждаше пълна противоположност на Тан. Той беше израснал в затънтено селце в провинция Съчуан, където почти всички се казваха Ни. Бе служил в армията в продължение на двайсет години и се бе издигнал до висок чин. През юни 1989 г. бил на площад „Тянанмън“, когато се появили танковете. На Запад бе приеман за умерен и дори либерален политик, но с известни резерви, защото от опит знаеха, че висшите китайски бюрократи често говорят едно, а вършат съвсем друго. Начинът, по който Ни управляваше своята Централна комисия за дисциплинарна инспекция, се смяташе за пример на свежа промяна, особено когато го сравняваха с обичайната практика на Пекин. Съществуваха сериозни надежди, че именно той щеше да бъде източен лидер от нов тип.

Последната информация беше за Виктор Томас. Малоун го познаваше само от краткия контакт помежду им в Централна Азия. Знаеше, че някога бе работил в хърватските сили за сигурност, а после бе станал агент на американското разузнаване, за да не бъде съден за военни престъпления. Миналата година, когато стана известно, че Виктор бе успял да се превърне в дясна ръка на президента на Централноазиатската федерация, американците го бяха притиснали за по-тясно сътрудничество.

— Той босненец ли е? — попита Малоун по време на полета, докато всички останали спяха.

— Баща му е американец — поклати глава Стефани. — Израснал е в Босна, а после в Калифорния.

Това обясняваше липсата на европейски акцент в английския му, а също и свободното боравене с американския жаргон.

— Той ни помага, Котън.

— Но работи на свободна практика като проститутка. Къде се намира сега?

— В Китай, при Тан.

— Каква роля изпълнява? За руснаците ли работи, или за китайците? Какви са задачите му?

Тя не отговори.

— Не ми харесва, че отново залагаме на него — допълни Малоун.

Стефани продължаваше да мълчи, а това означаваше много.

Той мислеше за казаното от нея за агентите на свободна практика. Те обикновено бяха безразсъдни и без капчица лоялност. Знаеше това не само от Виктор, но и от мнозина други, с които беше контактувал като агент на отряда „Магелан“. За тях мисията нямаше значение, резултатите — също. Важното беше да оцелеят и да си приберат парите.