Стив Берри - Гробницата на императора

В крайна сметка той заповяда да бъдат извършени нови разкопки.

В „Шиджи“ изрично беше посочено, че гробницата е неизмерима в буквалния смисъл на думата. Още в началото на разкопките бяха направени значителни открития. Постепенно се очертаваха зони от особен интерес. В една от тях бяха открити коне и колесници. Истински колесници и скелети на някога живи коне. Какво ли още криеше тази земя? Пау нямаше представа. Щяха да му трябват години, за да открие всичко.

— Министре.

Зад него се беше изправил един от няколкото доверени хора, на които беше възложил контрола върху разкопките.

— Открихме нещо.

Пау го последва към дупката, която се намираше на трийсетина метра разстояние и която бяха започнали да наричат „Изкоп 1“.

Към дъното на ямата от червеникава пръст водеше дървена стълба.

— Именно там открих императорската библиотека на Цин Шъхуан — добави Пау. — В нея се съхраняваха няколкостотин безценни ръкописа.

— Никога не съм чувал за подобно откритие — поклати глава Малоун.

— Защото аз бързо запечатах всичко. Мао не се интересуваше от ръкописи. За него миналото нямаше значение, освен ако не можеше да послужи на целите на революцията. Мао не беше конфуцианец, а легалист — ако можете да схванете разликата.

— Добронамереност срещу потисничество — подхвърли Касиопея.

— Точно така — кимна Пау. — Тема, която в Китай се дебатира от дълго време.

— А вие от кои сте? — попита Малоун.

— Служил съм на много легалисти.

— Не е отговор на въпроса.

— По принцип съм за всичко, което е добро за Китай. Това винаги е било основната ми грижа.

Пак не ми отговори, въздъхна Малоун, след което опита с друг въпрос:

— Защо запечатахте библиотеката?

— За да я предпазя от унищожение. Мао със сигурност щеше да заповяда всичко в нея да бъде изгорено.

— А какво по-точно беше съхранявано в нея?

— Мисли и разсъждения, които противоречаха на неговите идеи.

— Ловко избягвате преките отговори — отбеляза Малоун.

Пау се усмихна.

— Възнамерявах да се върна и да изследвам хранилището на спокойствие, но обстоятелствата се промениха и това никога не се случи. Но по-важно е нещо друго, което открих там.

Малоун мълчеше и чакаше.

— Път към гробницата на Цин Шъхуан.

Тан чакаше Лев Соколов да прецени думите му. Все още беше привързан към стола, но кофата я нямаше. Кожата на гърдите му кървеше от дълбоките рани, причинени от ноктите на гризачите.

— Ще направиш ли каквото искам?

Лепенката все още беше на устата на учения и той само кимна.

— Ще ти трябват антибиотици, при това веднага — предупреди го Тан, посочвайки с пръст раните. — Само бог знае с колко вида болести си се заразил. Предлагам да не ме разочароваш.

Енергично кимане го увери, че това няма да се случи. Сателитният телефон завибрира в джоба му. Тан беше предупредил да го безпокоят само в краен случай, следователно обаждането беше важно. Погледна дисплея. Виктор Томас. Той излезе в коридора и натисна зеления бутон.

— Трябва да докладвам за хода на събитията — рече Томас.

Тан изслуша какво се беше случило в Белгия и кимна.

— Беше прав за Котън Малоун. Трябваше да те послушам.

— Той е неконтролируем.

— Май не го харесваш, а?

— Създава ми проблеми.

— А в момента Малоун и Вит се намират при Пау, така ли?

— Да.

Това не влизаше в плановете му.

— Трябва да знам какво са решили на тази среща. Ще се справиш ли?

— Вече очаквам да получа нужната информация.

Малоун забеляза, че търпението на Касиопея се изчерпва. Явно се безпокоеше, че не знаят къде се намира детето на Соколов и няма какво да предложат на Тан.

— Какво открихте в гробницата на императора? — обърна се той към Пау.

— Мога да ви кажа, че твърденията за проникване на грабители се оказаха погрешни. Гробницата се оказа недокосната.

— И никой не разбра това? — вдигна вежди Малоун. — Включително и приятелчето ви Мао?

— Времето беше такова, мистър Малоун. Тогава тези неща не бяха важни. Културната революция на Мао стана причина да изгубим завинаги голяма част от историята на Китай. Бандите му чупеха пръстите на пианистите, изгаряха книги и картини, принуждаваха лекарите да чистят тоалетни, унижаваха учителите. Мао се стремеше да постигне нов ред чрез безредиците. Дойде времето да рушим собственото си историческо наследство. Откриването на теракотената армия спомогна да обърнем гръб на това глупаво мислене, но това стана доста години по-късно. Затова аз реших да запазя в тайна всичко, което видях.