Стив Берри - Гробницата на императора

— Предстои революция — усмихна се Пау. — Може би дори кървава. Смяната на властта в Китай неизменно се съпровожда от смърт и разруха. Карл Тан е готов на всичко, за да завземе властта.

— А защо се интересува от петрол, добит толкова отдавна? — попита Касиопея.

— Чували ли сте за Цин Шъхуан, наречен Първият император? — изгледа ги последователно Пау.

Малоун знаеше нещичко. Живял двеста години преди Христа и сто години след Александър Велики, обединил седем враждуващи царства в една силна империя, която по-късно бе наречена Китай на негово име. Поставил началото на дълга серия от династии, които управлявали страната чак до двайсети век. Жесток, но умен и проницателен деспот.

— Може ли да ви прочета нещо? — подхвърли Пау.

Никой от двамата не възрази. Малоун искаше да чуе какво има да им каже този човек и беше доволен, че Касиопея е на същото мнение. Пау плесна с ръце и в стаята се появи единият от младите мъже, които бяха наблюдавали срещата на входната врата. В ръцете си държеше поднос, върху който лежаха купчина крехки копринени свитъци. Положи подноса в скута на Пау и мълчаливо се оттегли.

— Това е екземпляр от така наречените „Записки на историка“, или „Шиджи“, както придобиват популярност по-късно. Представлява опит за преглед на световната история от китайска гледна точка чак до смъртта на автора през деветдесета година преди Христа. Първата документирана история на Китай.

— А вие случайно притежавате оригинала и сте готов да ни го покажете? — подхвърли Малоун.

— Вече ви споменах, че очаквах появата на вашата приятелка.

Малоун се усмихна. Този човек наистина си го биваше.

— Създателят на „Шиджи“ е Сима Циен, най-великият историк на династията Хан. Той имал достъп до имперските архиви и много пътувал. Проучвал частни документи, библиотеки, събирал лични спомени. За нещастие на даден етап изгубил благоразположението на императора. Кастрирали го и го хвърлили в затвора, но след известно време го освободили, върнали му службата на дворцов секретар и той успял да довърши труда си.

— Бил е евнух? — вдигна вежди Малоун.

— При това доста влиятелен — кимна Пау. — Ръкописът продължава да се радва на огромен престиж и всеобщо възхищение. И до днес той е единственият най-добър източник за Първия император. Две от всичките сто и трийсет глави са посветени специално на Цин Шъхуан.

— Написани сто години след смъртта му — кимна Малоун.

— Познавате историята много добре — похвали го Пау.

— Просто притежавам памет за детайлите — почука се по главата Малоун.

— И сте прав. Историята действително е написана много време след смъртта на Първия император, но тя е всичко, с което разполагаме. — Пау посочи най-горния лист коприна, потъмнял и покрит с петна, сякаш някой беше разлял чая си върху него. Но подредените в колони йероглифи личаха достатъчно ясно.

— Ще позволите ли да ви прочета нещо?

Погребаха Първия император в планината Ли.

Веднага след възкачването си на трона Цин Шъхуан започна разкопки и мащабно строителство там. А когато подчини цялата империя на своята власт, на площадката бяха изпратени над 700 000 работници.

Те прокопаха три подземни тунела, които впоследствие бяха запълнени с разтопен бронз. Така бяха оформени външният ковчег и макетите на дворците, павилионите и държавните канцеларии, с които бе запълнена огромната гробница.

Отдалеч бяха докарани уникални инструменти, скъпоценни камъни и редки предмети. Опитни майстори получиха задачата да изработят специални арбалети, които да посрещнат и накажат със смърт всеки мародер, дръзнал да разкопае гробницата.

С помощта на живак се изработи макет на всичките сто реки в страната, включително Жълтата и Яндзъ и огромното море, а водата се движеше с помощта на специални машини. Над тях пресъздадоха всички небесни съзвездия, а също така и Земята отдолу.

Изобретиха се факли, напоени с петрол, които можеха да горят продължително време. Бездетните наложници получиха заповед да последват императора в смъртта му, работниците и строителите — също. Никой не трябваше да излезе жив на повърхността.

После могилата бе старателно залесена, за да прилича на планина.

— Нито един владетел преди или след Цин Шъхуан не е строил мемориал с такива огромни мащаби — вдигна глава Пау Уън. — В него е имало всичко — градини, затворени площади, портали, стражеви кули и просторни дворци. Включително и цяла армия от теракотени воини, подредени в бойна формация и сякаш готови да влязат в битка за своя император. Общата обиколка на комплекса надвишава дванайсет километра.