Стив Берри - Гробницата на императора

Соколов отново извика — дълъг ужасен стон, заглушен от лепенката. Тан ясно си представи какво се случва: побеснелите гризачи раздират с нокти и зъби меката плът в отчаян опит да се спасят от високата температура.

Беше наясно, че най-важното при това мъчение е да знаеш кога да спреш. Забавиш ли се, гризачите ще нанесат дълбоки и непоправими рани в плътта на жертвата, които със сигурност ще доведат до смъртта й. Избързаш ли, резултатът става проблематичен, особено ако оцеляването на жертвата е без значение. Ръката му бързо отдръпна горелката.

— Има и друго решение, разбира се — все така благо подхвърли той. — Искаш ли да го чуеш?

Белгия

— Как е възможно това? — попита Малоун, бързо схванал важността на чутото от Пау Уън.

— След откриването на теракотената армия през хиляда деветстотин седемдесет и четвърта година председателят Мао ме изпрати да направя оценка на място. Веднага разбрах, че откритието е уникално. Никой до този момент не беше подозирал за съществуването на подземната армия. — Той посочи копринената карта. — „Шиджи“ мълчи по въпроса. Няма никакви писмени документи. Сякаш мащабният проект е бил замислен, реализиран и завършен, а после забравен.

Малоун си спомни всичко, което беше чел за откритието. Пау Уън беше прав — то наистина се беше оказало от огромно значение за Китай. Милиони туристи посещаваха мястото всяка година. Всички гостуващи високопоставени политици и държавни глави отиваха да го разгледат. Включително и папата бе направил безпрецедентно посещение в Китай преди година.

— Докато бях на разкопките, имах щастието да попадна на нещо още по-важно — добави Пау.

Разкопките продължаваха денонощно вече трети месец. Бяха открити стотици глинени фигури, повечето на парчета, струпани една върху друга като паднали в гората дървета. За щастие парчетата бяха налице, близо едно до друго. Пау заповяда да построят работилница за реставрация и работата по възстановяването на фигурите започна. Неговите археолози и инженери го увериха, че задачата може да бъде изпълнена. Те вярваха, че цялата армия може да бъде изправена на крака, въпреки че фигурите може би бяха хиляди. Без да се броят колесниците и конете.

Каква находка щеше да се получи! И той се съгласи.

Близката могила продължаваше да привлича вниманието му. Тя се издигаше само на километър от мястото на разкопките, южно от река Уей, в полите на планината Черният кон. Огромната полегата пирамида от пръст с широка основа, залесена с ели, сякаш беше неразделна част от пейзажа на зелената долина. Но идеята трябва да е била именно такава. Хората от времето на Цин Шъхуан вярвали, че мъртвите продължават да живеят, но в друг свят. И трябвало да се отнасят с тях като с живи. По тази причина Първият император започнал да гради своя внушителен некропол, една истинска подземна империя, където да упражнява вечната си власт. След завършване на строителството всичко било затрупано с дебел слой пръст. Могилата се издигала на сто метра височина.

Дали някой се беше опитвал да проникне в нея?

Според писмените документи, открити стотици години след смъртта на Цин Шъхуан, гробницата била осквернявана два пъти. Първи в нея проникнали бунтовници, които търсели оръжие. Това се случило три години след смъртта на императора. Седемстотин години по-късно в нея проникнали крадци и мародери. Разбитите на парчета статуи и обгорената земя потвърждаваха теорията за бунтовниците. Голяма част от оръжията на теракотените воини липсваше. Но самата могила бе непокътната, а никой не можеше да докаже, че второто проникване изобщо се бе случило. Той бе чел „Шиджи“ и знаеше, че там долу би трябвало да има реки и езера от живак — част от сложната топография, пресъздаваща империята на Цин. Което би означавало сериозен проблем. В древността живакът бил считан за лекарство, но по всяка вероятност именно той бе станал причина за смъртта на императора. Той всеки ден бе вдишвал определени дози от него, глупаво вярвайки, че това ще му донесе безсмъртие. Но въпреки това, изправен пред загадъчната могила, Пау започваше да си мисли, че в крайна сметка Цин може би е бил прав.

Защото безсмъртието беше пред очите му.

Мао бе проявил жив интерес към разкопките. Културната революция беше свършила преди седем години. Отдавна бяха изчезнали бандите хунвейбини с червени книжки в ръце, съдържащи мислите на Вожда. И слава богу. Училищата и университетите бяха възстановили дейността си. Армията беше спокойна, икономиката се съживи. Китай отново се превърна в част от света. И така, държавата бе поела нещата в свои ръце. Обектът беше запечатан от армията, а работниците в него бяха подлагани на щателен обиск както при влизане, така и на излизане. Разкрити бяха и няколко дребни кражби, най-вече на бронзови върхове на стрели, продавани за скрап. Извършителите бяха арестувани и осъдени. Нищо не биваше да застрашава сигурността на обекта. Председателят Мао лично го бе уверил, че ще му окаже пълно съдействие за съхранение на находките. А Пау беше готов на всичко, за да оправдае доверието.