Стив Берри - Гробницата на императора

— Но вече не мислиш така — подхвърли Касиопея.

— Трябва да се върна в Китай…

— Незабелязано — добави Малоун.

— Точно така — кимна Пау. — Вие можете да го направите, а аз съм в нужда. Но чрез нея ще удовлетворя и вашите нужди. В гробницата на Цин има стотици петролни лампи. Самият аз запалих една от тях.

Той ги поведе към копринената карта на стената.

— Това тук е Сиенян, столицата на Цин — посочи една точка в средата й той. — Гробницата на Първия император се намира съвсем наблизо. Ако ме закарате до там, аз ще ви доставя петролната лампа, от която се нуждаете.

Малоун се приближи до картата и се загледа в нея. Много му се искаше да разчете йероглифите по краищата й.

— Това са древни обозначения, така ли?

Пау кимна.

— А как ще проникнеш в гробницата, ако те заведем там? — попита Касиопея.

— Едва преди няколко дни са открили хранилището на библиотеката, в което навремето проникнах аз — поясни Пау. — То се намира в Изкоп 3, буквално залепено за Музея на теракотените воини.

— Значи са открили и пътя към гробницата — отбеляза Малоун.

— Според сведенията, които получавам, вниманието на археолозите е насочено единствено към ръкописите. Те не са открили входа на гробницата и едва ли ще го открият. Аз съм го замаскирал много добре.

— Откъде знаете?

— От самия Карл Тан, с когото разговарях преди малко. Той спомена за ръкописите, но не каза нищо за входа на гробницата.

Тази информация заинтригува Малоун.

— А защо контактувате с Карл Тан? — попита той.

— Някога бяхме съюзници, но вече не сме. Аз веднага трябва да се върна в Китай. В замяна предлагам да ви покажа входа на гробницата и да ви предоставя петролна лампа от времето на Цин Шъхуан.

— А къде е лампата с дракона? — попита Касиопея.

— Министър Ни я върна обратно в Китай. Той се появи тук малко след вас и също искаше лампата. Аз му я предадох, защото добре знаех, че без гориво тя няма никакво значение.

— Той не подозира за петрола, така ли?

— Нищо не съм му казал — поклати глава Пау.

— Но и на нас не казваш защо петролът е от такова значение за Карл Тан — подхвърли Касиопея.

— Ще ви кажа, след като пристигнем в Китай.

— Ако отговорите искрено на следващия ми въпрос, мястото ви в самолета е осигурено — погледна го в очите Малоун. — Как стана така, че вие с Тан сте били съюзници?

— И двамата сме членове на „Ба“. Евнуси. Според мен вие вече се досещахте.

Така беше.

— Трябва да се обадя по телефона — каза Малоун и измъкна джиесема от джоба си.

Пау махна към прозорците и осветения вътрешен двор отвъд тях.

Малоун излезе и набра номера на Стефани. Тя внимателно изслуша доклада и молбата му, размени няколко думи с Иван, който явно не се отделяше от нея, а после каза:

— Мисля, че може да се уреди. Вземи го със себе си.

— Става въпрос да му се доверим, и то безрезервно — предупреди я Малоун.

— Знам — кратко отвърна тя, помълча малко, после добави: — И още нещо, Котън. Става въпрос за онзи Робин Худ в музея, който се готвеше да прониже Касиопея със стрелата си. Изследвахме тялото му и открихме нещо много интересно.

Малоун вече знаеше отговора.

— Бил е евнух, нали?

Изправен неподвижно в коридора, Тан бавно асимилираше току-що получената информация. Американците са замесени? Това беше, меко казано, неочаквано. Но не и непреодолимо. Телефонът иззвъня отново в мига, в който се готвеше да се върне в стаята и да приключи с Лев Соколов. Той отново натисна бутона.

— Току-що получих важна информация от руския си партньор — задъхано рече Виктор. — Малоун, Вит и Пау заминават за Китай.

— Кога?

— Руснаците ще им помогнат. Те действат съвместно с американците.

От една страна, новината беше тревожна, но, от друга, носеше известно облекчение. Тан изслуша подробния план, а после кимна.

— Така може би ще получим шанс да ги ликвидираме всички наведнъж.

— Взехте ми думите от устата — каза Виктор.

— Кога се прибираш?

— След няколко часа. Вече си запазих билет за първия полет.

— Вероятно ще се наложи да оглавиш операцията в момента, в който кацнеш. — Спомни си за шпионите в канцеларията и побърза да добави: — Ще се свързваш единствено с мен. Тук има няколко души, на които не бих доверил подобна информация.

— Още по пътя ще финализирам всичко — обеща Виктор.

— Усещам, че с удоволствие ще се разправиш с Малоун, но положението с Вит е малко по-различно. Преди броени часове ти ме увери, че тя няма да изкара нощта, но това не се случи.