Стив Берри - Гробницата на императора

— Какъв е смисълът на всичко това? — нетърпеливо се обади Касиопея. — Спомена за факлите, които са били в състояние да горят дълго време…

— Могилата съществува и до днес, намира се само на километър от Музея на теракотените воини. Висока е едва петдесет метра, останалата част е изчезнала от ерозията. Но под нея се намира гробницата на Цин Шъхуан.

— Която китайските власти не позволяват да бъде разкопана — кимна Малоун. — В пресата прочетох, че тя е пълна с живак. Използвали са го за макет на реките и океаните, изработен в пода на гробницата. Пробите отпреди няколко години потвърждават високото съдържание на живак в почвата.

— За живака сте прав — кимна Пау. — А аз бях този, който преди много време написа доклада, довел до забрана на разкопките.

След тези думи той стана и се приближи към един от копринените гоблени на стената, изобразяващ достолепен мъж, облечен в дълга роба.

— Това е единственият портрет на Цин Шъхуан, оцелял до наши дни. За съжаление е бил създаден векове след смъртта му и няма доказателства за неговата достоверност. Безспорни от историческа гледна точка са само описанията на Цин, направени от един от близките му съветници: Нос като жилото на стършел, големи очи, които не изпускат нищо. Тесни като на птица гърди, глас на чакал. Той е безмилостен, със сърце на тигър или вълк.

— С какво ни помага всичко това? — попита Малоун.

Сбръчканото лице на Пау Уън омекна от задоволство.

— Аз съм влизал в гробницата на Цин Шъхуан — обяви той.

Ланджоу, Китай

Тан показа на Лев Соколов какво драска в кофата. В очите на руснака проблесна див ужас.

— Много са пъргави — изсъска Тан.

Соколов продължаваше да лежи на пода като астронавт в спасителна капсула — завързан за преобърнатия стол, с вирнати крака и очи в тавана. Той умолително разклати глава наляво-надясно, по челото му избиха ситни капчици пот.

— Последния път ме излъга — продължи Тан. — А аз те защитавах. Местните управници тук, в Гансу, искаха да те арестуват, но аз ги спрях. После поискаха да бъдеш изгонен от провинцията, но аз не им разреших. Нарекоха те дисидент, но аз те защитих. Непрекъснато ми създаваше проблеми, включително и лични. И в крайна сметка ме принуди да реагирам.

Хората му бяха наобиколили стола. Двама до краката, един зад главата. Уловили лекото му кимане, те здраво го сграбчиха. Тан направи крачка напред и бързо обърна кофата, притискайки я към гърдите на жертвата. Плъховете бясно затичаха по голата му кожа. Тялото на руснака се разтърси от конвулсии, очите му се затвориха. Тан натискаше с гърди дъното на кофата, ръцете му напипаха въжетата на пода и сръчно ги увиха около жертвата. Кофата остана фиксирана на място. Той отпусна ръце, за да позволи на Соколов да се успокои, но руснакът продължаваше да се мята.

— Предлагам да лежиш мирно, защото само така няма да ги раздразниш прекалено много — задъхано подхвърли той.

Руснакът явно осъзна какво му се казва и тялото му престана да се тресе.

Тан пристъпи към масата и взе единият от двата предмета, които беше взел със себе си от сондажната площадка. Малка ръчна горелка, която работеше с ацетилен. Такива използваха за спешни заварки по сондите. Вдигна месинговото капаче и от накрайника засъска газ. Изправи горелката на масата и взе в ръка последния предмет — издължена запалка с камъче. Щракна веднъж и ацетиленът се възпламени. Пръстите му ловко завъртяха колелцето. Пламъчето набра сила и посиня. Той приклекна до пленника и насочи горелката към дъното на кофата. Секунда по-късно го измести върху стените.

— Плъховете инстинктивно ще избягат от нажежения метал и ще потърсят път към спасението — спокойно и почти благо поясни той. — Но няма да открият такъв. Всичко ще бъде недостъпно за ноктите им освен твоята плът.

Чу се цвърченето на гризачите, попаднали в ужасния капан. Соколов издаде вик на ужас, но лепенката на устата му го превърна в глухо стенание. Тялото му се изпъна като струна и се покри с лепкава пот. Тан продължи да нагрява кофата, внимавайки да не я нагорещи прекалено. Така плъховете щяха да се насочат към плътта на жертвата.

Лицето на Соколов се разкриви, сълзи рукнаха изпод стиснатите му клепачи.

— Ще разкъсат корема ти и ще проникнат вътре, опитвайки се да избягат от топлината — добави Тан, продължавайки да нагрява кофата. — Никой не може да ги обвини, защото всяко живо същество на тяхното място би сторило същото.