Стив Берри - Гробницата на императора

— Защото се намеси Пау — мрачно отвърна Виктор.

— Всъщност имаш предвид моята намеса, нали?

— Не съм казал подобно нещо.

— Не е и нужно. Аз заповядах нападението срещу Ни, което претърпя провал. Очевидно Пау отвърна на удара и това създаде непредвидени проблеми.

— Вие сте шефът — рече Виктор.

— Въпреки всичко усещам, че ти не си доволен от намесата ми, най-вече по отношение на дамата.

— Ще изпълня всичко, което заповядате.

— Искам да бъда сигурен — промълви Тан, направи кратка пауза и попита: — Имаш ли нещо против Вит да умре с всички останали?

Насреща настъпи тишина.

Той търпеливо чакаше.

— Не — отговори най-сетне Виктор. — Ще се заема лично.

Заливът Халонг, Виетнам

Четвъртък, 17 май, 7:00 ч.

Гледката беше великолепна.

Малоун помнеше легендата: преди много години Великият дракон се спуснал към брега, дълбаейки с могъщата си опашка долини и дълбоки пропасти. А когато тялото му тежко се стоварило в морето, водата плиснала и запълнила низините. Над тях останали да стърчат само назъбените скали, наподобяващи недовършени скулптури. Изправен на кея и неспособен да отдели поглед от възхитителната панорама на залива Халонг, чието име означаваше „Мястото, където драконът се е спуснал в морето“, той беше готов да повярва на легендата. Спокойните изумрудени води се простираха на площ от хиляда и петстотин квадратни километра и плавно се вливаха в Тонкинския залив. Сред тях стърчаха над три хиляди острова, повечето от тях голи късове сив варовик, а зелените храсти и дръвчета влизаха в странен, почти сюрреалистичен контраст с общата панорама.

Малоун, Пау Уън, Стефани и Иван пристигнаха в Ханой на борда на американски военен самолет ЕС-37 — модифициран модел на „Гълфстрийм“, който измина разстоянието от Белгия за малко повече от десет часа благодарение на осигуреното от Иван разрешение да прелети над руското въздушно пространство. От там се придвижиха с хеликоптер на изток, към провинция Цюен Нин. Руснаците очевидно поддържаха много приятелски отношения с виетнамските власти, които ги посрещнаха без никакви въпроси и им предложиха пълно сътрудничество. Когато Малоун не се сдържа и попита на какво се дължи тази взаимна обич, Иван само се усмихна.

— Бил ли си тук и преди? — попита Касиопея Малоун.

Стояха близо до няколко къщички, оформени като плаващо село. Край кея се поклащаха туристически корабчета с двойни палуби, заобиколени от многобройни джонки с увиснали от безветрието платна. Пред очите им се появи малка рибарска лодка. Човекът в нея усърдно натискаше кръстосаните пред гърдите си весла. В един момент спря да гребе, потърси опора за краката си и с широк замах хвърли мрежата, която се разгърна като цвете в изумрудените води на залива.

— Веднъж — отговори на въпроса Малоун. — От тук проникнах в Китай. Такава ми беше задачата.

— Днес пак ще го направиш — промърмори Иван, внимателно оглеждайки небето. — Границата се намира на около двеста километра на север, но ние няма да тръгнем натам.

— Имам чувството, че и друг път си го правил — подхвърли Стефани.

— Случвало се е — кимна руснакът.

Пау Уън беше мълчал по време на целия полет, дремейки като всички останали в опит да се нагоди към часовата разлика. Сега просто гледаше спокойното море, изпитвайки странното чувство, че го е виждал и преди. Изгряващото слънце изглеждаше размазано на фона на изпаренията, които се издигаха от водата. По синьото небе плуваха седефени облачета.

— През хиляда двеста осемдесет и осма година тук е станала решителната битка между великия виетнамски пълководец Тран Хунг Дао и армията на Кублай хан — промълви той. — Дао запълнил устията на реките с истинска гора от остри бамбукови пръти, очаквайки, че китайските лодки ще се опитат да проникнат на сушата заедно с прилива. Така и станало. Лодките били надупчени и започнали да потъват, а воините на Дао избили войниците в тях.

Малоун знаеше останалата част на историята.

— Но китайците се върнали, разбили армията на Дао и завладели тези земи — добави той. — Владичеството им продължило цели хиляда години.

— Това обяснява враждата между Китай и Виетнам — обади се Иван. — Лошите спомени.

По време на полета Малоун беше изчел всичко, което Стефани беше успяла да събере за Пау Уън. Оказа се, че в миналото е бил учен, който се е занимавал с история, антропология и археология, но едновременно с това бе следил отблизо политическото положение в страната. Това обясняваше близостта му както с Мао Дзъдун, така и с Дън Сяопин — две коренно противоположни личности, с които бе имал отлични отношения.