Стив Берри - Гробницата на императора

— А агентът на руснаците?

— Не се споменава за него.

— Предадена ли е въпросната информация?

— Не. Според материалите по делото опитът за това е бил осуетен. В тях се споменава и името на Лев Соколов, към което проявихте интерес.

Ни беше приел съвета на Пау да поиска досието на Соколов заедно с местопребиваването му в момента.

— Той е руски емигрант, работил е с Дзин Джао в научноизследователски център по петрола в провинция Ланджоу, който е под прякото ръководство на Министерството на геоложките проучвания.

Което означаваше, че центърът се управлява от Карл Тан.

— Колеги ли са били Джао и Соколов?

— Работили са заедно по експериментален проект, свързан с нови методи за експлоатацията на нефтените залежи. Това е видно от бюджета на центъра, но липсват други подробности.

— Намерете ги.

Той знаеше, че има и други начини за събиране на информация, особено в неговия отдел.

Изслуша новината за нощното пътуване на Тан от Чунцин до разкопките с теракотените воини. И разказа за експонатите в един от изкопите, изгорели в пожар веднага след посещението му. Като причина за пожара било посочено късо съединение. По това време Тан вече бил отлетял към петролно поле в Северен Гансу. В това нямаше нищо необичайно, защото той отговаряше за цялата петролна промишленост на Китай.

— В момента се намира в Гансу — продължи доклада си сътрудникът му. — Там не разполагаме с очи и уши, но не е и необходимо. Вече знаем следващата му дестинация. Лев Соколов е изчезнал от две седмици насам, но вчера емисарите на Тан са го открили в Ланджоу. И министърът лети натам.

— Имаме ли хора в Ланджоу?

— Петима. Готови са и чакат.

Спомни си какво беше казал Пау Уън: Открий Соколов и той ще ти обясни всичко за лампата.

— Искам да изпреварите Тан и да заловите Соколов.

— Ще бъде изпълнено.

— Аз се прибирам у дома. — По обратния път беше потвърдил резервацията си за полет от Брюксел. — Ще кацна след петнайсет часа. Изпрати ми по електронната поща всичко, което откриеш за Соколов и Джао. Искам да знам какво ги свързва и защо Тан се интересува от дейността им.

Отвъд открехнатата врата на изложбената зала се появи Пау Уън, който пресичаше градината.

— Сега трябва да затварям.

Прекъсна разговора и прибра телефона.

— Хвърли ли още едно око на моите чудеса? — попита с усмивка по-възрастният мъж.

— В момента се интересувам единствено от лампата.

Пау я беше предал на един от хората си веднага след като се прибраха в имението.

— Страхувам се, че е доста повредена от пожара, а течността в резервоарчето й се е изпарила — поклати глава той.

— Искам да я прибера в Китай.

— Разбира се, министре, можеш да я вземеш. Само я дръж по-далеч от Карл Тан. Току-що научих някои обезпокоителни новини.

Ни го погледна в очакване.

— Преди няколко часа Тан е провел виртуално съвещание с няколко от членовете на „Ба“. На много високо равнище. Подготвят се за решителния удар.

Ни реши, че е крайно време да престане да приема на вяра думите, изречени от този човек.

— Къде е Тан? — сухо попита той.

В очите на Пау проблесна любопитство.

— На тест ли ме подлагаш, министре? Искаш да разбереш дали говоря истината? — Той въздъхна тежко. — Добре. Разбирам твоя скептицизъм, въпреки че след инцидента в музея се надявах да сме постигнали напредък. Но в предпазливостта няма нищо лошо. Тя ще удължи живота ти.

— Не отговори на въпроса.

— В момента Тан се намира на една сондажна площадка за добив на нефт в Гансу.

Точно както беше докладвал сътрудникът му.

— Издържах ли теста?

— Какъв решителен удар подготвят?

По лицето на Пау се разля доволна усмивка.

— След десетилетия зимен сън „Ба“ отново са се пробудили.

— Тръгвам си за родината.

— Лампата е опакована и те чака — кимна Пау.

— Но ти все още нямаш представа за нейното значение, така ли?

— Единственото, което знам, е, че министър Тан и Касиопея Вит искат да я притежават — поклати глава възрастният мъж. — Върху нея има някакви надписи, които може би са важни. Ти със сигурност разполагаш с експерти, които могат да ги разчетат.

Ни действително разполагаше с експерти, но в момента беше по-важно, че старецът лъже и той прекрасно го знае. Всъщност това беше без значение. В Китай го очакваше война. Нямаше време за губене. Но въпреки това искаше да си изясни нещата.

— Какво се случи в музея?

— Изнесли са три трупа. Предполагам, че единият от тях е на моя човек. Мис Вит и още двама мъже са били арестувани от властите.