Стив Берри - Гробницата на императора

— Не можех да й имам доверие.

— И затова реши да я отвлечеш и да вземеш лампата насила?

— Направих онова, което ми се струваше най-разумно.

— Трябваше да нападнеш Ни Юн, а не да се опитваш да убиеш и мен — все така спокойно каза Пау.

Тан с усилие запази самообладание.

— Убихме трима от твоите хора и пленихме четвъртия — добави Пау. — Разпитах го лично. Той прояви крайна неохота да отговаря на въпросите ми, но все пак призна, че групата е имала заповед да убие както министър Ни, така и мен. Никой в дома ми не е трябвало да остане жив. Такава била изричната ти заповед. Той не беше член на „Ба“, разбира се. Просто наемник, който се провали.

Мигът настъпи.

— Вече нямаме нужда от теб! — отсече Тан.

— Да разбирам ли, че вече си начело на братството? Че „Ба“ е на твое подчинение?

— Така е от десет години насам. Аз съм единственият господар.

— Но аз съм Хегемонът. Законно избраният лидер.

— Който ни изостави преди години и избяга от родината си. Вече нямаме нужда от теб.

— И затова заповяда да бъда убит?

— Защо не? Това беше правилното решение.

— Което аз предвидих навреме. Още от самото начало, когато току-що те бяха приели в редовете на „Ба“.

— Тогава ли откри конфуцианските текстове, погребани в земята заедно с теракотените воини?

— Какво знаеш за това?

— Запечатаната гробница беше разкопана преди два дни. А вътре са открили часовника ти.

— Значи там съм го изгубил — въздъхна Пау. — Отдавна го подозирах. Но аз, разбира се, планирах да се върна отново за по-подробен оглед. За съжаление не стана.

— Защо си изнесъл само текстовете на Конфуций?

— За да ги запазя. Ако ги бяха открили археолозите на Мао, всичко щеше да бъде унищожено. Мао ненавиждаше Конфуций.

— Библиотеката изгоря в огромен пожар.

— И ти не си по-добър от останалите.

Тази арогантност решително не му хареса.

— Вече не съм зелен новобранец в братството, а първи вицепремиер на Китайската народна република! — изръмжа Тан. — Който скоро ще стане премиер и председател на партията!

— Благодарение на мен — допълни Пау.

— Едва ли — изсмя се Тан. — Теб отдавна те няма в родината. Ние наистина осъществихме твоя план, но без теб. Затова си стой в изгнание в Белгия. Китай няма нужда от теб.

— Но твоят враг се завръща помъдрял, министре. Ни вече знае всичко за „Ба“ и най-вероятно ще попречи на намеренията ти да наследиш премиера.

— Ни не може да се сравнява с мен.

— Но аз мога.

— Няма законен начин да се върнеш в Китай. Лично ще се погрижа да не ти бъде издадена входна виза. Същото се отнася и за неколцината членове на братството, които са там на твое разположение.

— Не всички те подкрепят — напомни му Пау.

Тан прекрасно го знаеше, но се надяваше огромното мнозинство негови привърженици да затворят устата на онези, които се съмняваха в него.

— Достатъчно си поговорихме, Пау! — остро каза той. — Надявам се, че няма да живееш дълго! — Натисна бутона за прекъсване на разговора. Нямаше какво повече да каже. В главата му изплува един от първите уроци, които беше получил като член на братството.

Никога не издавай намеренията си.

Той се усмихна. Не беше и нужно.

Ни крачеше напред-назад из изложбената зала на Пау Уън. Веднага след като се прибраха в имението, Пау помоли за извинение и изчезна. По пътя от Антверпен Ни се свърза с главния си помощник в Пекин и поиска спешен доклад за действията на Карл Тан. Противно на мнението на Пау, той беше поставил Тан под постоянно наблюдение, използвайки свои шпиони в канцеларията на вицепремиера. Но никой от тях не беше споменавал нито за евнуси, нито за „Ба“.

Вече знаеше, че вчера Тан е напуснал Пекин под претекст за среща с ръководството на провинция Чунцин, но истинската цел на пътуването му била да присъства на екзекуцията на Дзин Джао, наскоро осъден на смърт от Върховния народен съд. Ни поиска от сътрудника си да научи повече за случая „Джао“ и участието на Тан в убийството му.

Стресна се от вибрирането на мобилния телефон. Беше доволен от бързата реакция на помощниците си. Натисна копчето с надеждата, че Пау ще се забави още няколко минути, за да може да говори на спокойствие.

— Дзин Джао е бил геохимик експериментатор — започна доклада си сътрудникът. — Обвинен е в предаването на секретна информация на руското правителство за добива на китайски петрол.

— Какъв вид информация?

— В делото не е уточнено. Държавна тайна.