Стив Берри - Гробницата на императора

— Надявам се, че имаш план за измъкване — каза тя.

— Имам — кимна Виктор. — През мазето.

— Как ме откри?

Отдолу долетя пукот на дърво, после нещо изтрещя. Разнесоха се тревожни викове. Пожарникарите бяха разбили главния вход. Двамата спряха на първата площадка.

— Да ги пуснем да минат — прошепна Виктор.

Тя кимна в знак на съгласие.

Отдалечиха се от стълбището и влязоха в една от залите на първия етаж. Пожарът все още не беше стигнал до тук. Дано екипите се насочат направо към огъня горе, помисли си тя. Приклекнаха зад огромна билярдна маса, украсена със слонова кост.

— Не ми отговори на въпроса — прошепна Касиопея. — Как ме откри?

Виктор вдигна пистолета, който все още държеше в ръка.

— Ако не ме беше фраснала с това нещо, щях да ти кажа, че в него има проследяващо устройство. Идеята беше на Тан. Произведено е специално за нуждите на китайското разузнаване. Именно чрез него те проследихме до тук.

А тя вече знаеше кой беше изпратил онзи с лъка и стрелите. Пау Уън. Смърт за онзи, който краде от господаря. Веднага беше усетила, че старецът е нещо повече от онова, за което се представя, но бързаше да изчезне с лампата. В коридора се разнесе тропот на крака. Пожарникарите се насочиха към стълбището с маркучи в ръце.

— Тук е твърде рисковано — прошепна Виктор. — Трябва да намерим друг път, за да се спуснем долу.

— Задното стълбище е ей там — рече Касиопея и посочи вляво от себе си. — По него се качих горе.

— Показвай пътя — кимна Виктор. — Когато открият труповете, тук ще се напълни с полиция.

Минавайки от зала в зала, двамата успяха да се доберат до стълбището и да се спуснат в мазето. Тъмен коридор водеше към средата му. От двете му страни имаше няколко врати, залостени със здрави резета. Вероятно складове. Свистенето на тръбите под тавана предполагаше наличието на високо налягане и температура. Озоваха се в помещение, претъпкано с градинарски инструменти. В дъното му се виждаше още една метална врата.

— От там би трябвало да излезем навън — подхвърли Виктор.

— Вероятно някъде отстрани, където едва ли ще ни забележат — кимна тя.

Вратата се отваряше навътре. Виктор я открехна и предпазливо надникна навън. Помещението се изпълни с мигащи аварийни светлини. Но това беше всичко. Отвъд каменните стъпала към градината цареше пълна тишина.

— След теб — рече Виктор.

Тя се измъкна навън и с наслада напълни дробовете си с чист въздух. Те тръгнаха приведени напред, като използваха стълбището за прикритие. Не след дълго изскочиха на тясна алея, от която се стигаше до улицата с официалния вход на музея. Стигнаха на два метра от там, когато на пътя им внезапно се изправи висока женска фигура. Стефани Нел.

Натикаха Малоун на задната седалка на полицейската кола, която чакаше на алеята зад градината. Раната на дясното бедро го принуждаваше да накуцва. Броени секунди по-късно го измъкнаха от патрулката и той зърна трите противопожарни коли, които задръстваха доскоро безлюдната уличка. Стълбите на две от тях бяха вдигнати и пожарникарите обливаха с вода горящата сграда. Явно целта им беше да изолират съседните къщи, които бяха твърде близо до бушуващия огън. За щастие времето беше тихо. Един униформен го поведе към колите, които бяха спрели на трийсетина метра зад противопожарните коли. Очите му попаднаха на фигурата на Стефани.

Беше намръщена и мрачна.

— Вътре намериха три трупа — изчака ги да се приближат тя. — Всичките застреляни.

— А Касиопея?

Стефани махна вдясно от себе си. Касиопея се появи иззад един от полицейските микробуси с черно от сажди лице, мокра от пот и с кървясали очи. Но иначе цяла и невредима.

— Засякох я, докато се измъкваше от музея.

Зад нея се появи някакъв мъж. В първия момент Малоун не му обърна внимание, тъй като цялото му внимание беше насочено към Касиопея. Но сега, когато страховете му се стопиха и спокойствието му се върна, той се втренчи в лицето на мъжа. Виктор Томас.

— Какво търси тук този, по дяволите?

— Отдавна не сме се виждали, Малоун — усмихна се Виктор. — Белезниците ти отиват. — Показалецът му се стрелна напред. — Не си забравил, че си ми длъжник, нали?

Малоун знаеше, че Томас имаше предвид последната им среща в Азия.

— И ето че пак се събрахме — добави Виктор.

— Свали тези неща от ръцете ми — обърна се Котън към Стефани Малоун.

— Обещаваш ли да се държиш прилично?

Касиопея пристъпи към него и прошепна: