Стив Берри - Гробницата на императора

Музеят на теракотената армия близо до Сиан (Глава 6) играе основна роля като фон на цялата история. Когато пътуващата изложба с тези фигури дойде в Атланта, Джорджия, ходих да я разгледам два пъти. Бях толкова впечатлен, че си купих копие на един глинен боец, което и до днес се намира във всекидневната ми. Докато пишех тази книга, непрекъснато се опитвах да включа и музея в Сиан в нейната фабула, насочвайки вниманието на читателя към огромния Изкоп 1 и интригуващия Изкоп 3 (Глава 53). Разбира се, императорската библиотека (Глава 10) е моя измислица. Но идеята за обърнатата наляво каляска и липсата на воини в лявата част на Изкоп 3 (Глава 54) не е моя. Заимствах я от „Пазители на гробници, или тайните кодове на теракотените воини“ на Морис Котерел.

Надгробната могила на Цин Шъхуан, която се издига близо до подземната армия, е пресъздадена съвсем точно (Глава 38). Описанието на интериора й, цитирано в Глава 38, е единственото съществуващо писмено свидетелство. Моето описание (Глава 55–57) е измислица, макар че се опитах да не се отдалечавам много от „Шиджи“ и от описанията за други известни императорски гробници. Китайското правителство и днес не разрешава да се провеждат разкопки на гробницата на Цин Шъхуан. Описанието на Цин Шъхуан в Глава 38 се основава на най-известния негов образ, който обаче датира не по-рано от няколко века след смъртта му. Всъщност никой не е имал представа как той действително е изглеждал.

Колкото и невероятно да изглежда, китайците наистина са правили проучвания за петрол преди 2500 години, както е описано в Глава 21, и така са станали единствената нация, способна да постигне подобен подвиг по онова време. Китайците открили не само суров петрол, но и природен газ и се научили да използват и двата вида гориво във всекидневния си бит. Сегашната зависимост на Китай от петрол (Глава 17) е факт, както и политиката на страната да подобри отношенията си с другите държави, за да си осигури по-големи количества петрол. Липсата на запаси е стратегическа слабост на Китай, както и фактът, че една обикновена морска блокада на два протока, далеч от страната, може да постави китайците на колене (Глава 17).

Дебатът за биотичен или абиотичен петрол съществува и до днес. От разлагащи се организми ли произлиза петролът, или се произвежда по естествен начин в земните недра? Единият източник е ограничен, а другият — неограничен. По настояване на Сталин руснаците лансират абиотичната теория през 1950-те години и продължават да откриват петрол, използвайки тази концепция на места, където никога не биха могли да съществуват фосилни горива (Глава 15 и 17). Както посочва Стефани Нел в Глава 15, кладенците в Мексиканския залив се изчерпват с изумително бавни темпове, което обърква американските експерти. Диамантоидите, или адамантаните (Глава 44), за пръв път са били изолирани от чешки петрол през 1933 г., а после и от американски проби в края на 1950-те години. Напоследък тези изумителни съединения показват обещаващо приложение в нанотехнологиите. Използвах ги като доказателство за абиотичния петрол, тъй като диамантоидите могат да се образуват само при крайно висока температура и налягане, каквито има дълбоко в земните недра, далеч от находищата на фосилни горива.

Ами отдавнашният мит за неограничения петрол?

„Фосилно гориво“ не е нищо друго освен една теория, създадена през 1757 г. от руския учен Михаил Ломоносов. В публикации за Имперската академия на науките Ломоносов пише: „Скалният нефт води произхода си от мънички животински тела, заровени в седиментите, които под влиянието на увеличената температура и налягане през невъобразимо дълъг период от време се превръщат в скален нефт“.

Много учени оспорват това твърдение, но с течение на времето ние просто започнахме да смятаме, че нефтът произхожда единствено от органични съединения.

През 1956 г. високопоставен петролен експерт от СССР каза, че „преобладаващите геоложки доказателства налагат заключението, че суровият петрол и природният газ нямат никаква вътрешна връзка с биологичната материя, възникваща близо до повърхността на земята. Те са първични материали, изригнали от големи дълбочини“.

Малцина обаче са се вслушали в тези думи.

Реймънд Лиърси в книгата си „Повече от барел“, публикувана през 2005 г., пише: „Нищо не трае вечно: нито славата, богатството, красотата, любовта, властта, младостта или самият живот. Управлява недостигът. И съответно недостигът, или за да сме по-точни, осъзнаването на недостига — означава възможност за манипулаторите“. Най-добрият пример за това е ОПЕК, който продължава да извлича огромни печалби от недостига, който сам е създал.