Стив Берри - Гробницата на императора

— Той направи своя избор.

— Не съм сигурна — поклати глава тя. — Струва ми се, че аз го направих вместо него, като хвърлих ножа. Той е играл много роли пред различна публика. Питам се дали последните му думи бяха нещо повече от поредната роля?

Малоун знаеше отговора. Той беше видял нещо, на което тя не беше станала свидетел. В последните мигове на живота си Виктор Томас най-после беше разкрил истината.

Погрижи се за нея.

Да, разбира се.

Касиопея го гледаше втренчено и очевидно събираше сили да му разкрие нещо важно. В душата му трепна съчувствие. И неговите мисли бяха объркани. Само преди часове беше убеден, че тя е мъртва, и не можеше да си представи живота без нея.

— Край на игрите — обяви тя.

Той кимна и взе ръцете й в своите.

— Котън…

Той докосна с пръст устните й и прошепна:

— Аз също.

После се наведе и я целуна.

Още веднъж благодаря на Джина Сентрело, Либи Макгайър, Синди Мъри, Ким Хоуви, Кати О’Калагън, Бек Стван, Каръл Лоуенстийн, както и Рейчъл Кайнд от „Рандъм Хаус“ и за всички от отдел „Реклама и продажби“. Още веднъж, благодаря.

Благодаря на Марк Тавани за постоянството му на редактор.

За девети пореден път благодаря на Пам Ейхърн.

Благодаря и на Саймън Липскар за мъдростта и насоките.

Специално трябва да спомена Чарли Смит, който извърши безценно проучване в Китай; Грант Блекуд, автор на великолепни трилъри, който ме спаси от падане в река Денвър; Елс Уаутърс, която, въпреки че бе уведомена в последния момент, извърши важно проучване на място в Антверпен; Естър Ливайн, която отвори вратите на Музея на теракотената армия; Боб и Джейн Стайн, които ме вдъхновиха по време на един обяд и ме свързаха с „Джулия“ Сяохуей Джу; Джеймс Ролинс, който за пореден път ми помогна да успея; Мишел и Джо Файндър, които ми дадоха някои мъдри съвети; Мерил Мос и чудесния й екип; Мелис Шапиро, която ми помага повече, отколкото може да си представи; и Естър Гарвър и Джесика Джонс, на които се крепи „Стив Бери Ентърпрайсиз“.

Също така искам да благодаря на всички мои читатели по света. Ценя вашата лоялна подкрепа, прозорливи коментари, заразителен ентусиазъм и, да, дори вашите критики. Именно заради вас пиша всеки ден.

А също и на Елизабет — критик, вдъхновител, редактор, съпруга и муза. Това са всички.

И накрая, книгата е посветена на Фран Даунинг, Франк Грийн, Ленор Харт, Дейвид Пойър, Нанси Приджън, Клайд Роджърс и Дейва Удуърт. Всички те ми показаха как да стана писател. Дали обаче съм успял, все още е въпрос на дебат. Едно обаче е ясно. Без тяхното влияние нито една моя книга нямаше да види бял свят.

Тази книга отведе двама ни с Елизабет до Копенхаген и Антверпен, но за съжаление не и до Китай. Подобно пътешествие би ни отнело далеч повече време от онова, с което разполагахме. Писането на една книга годишно изисква много стегната програма. Ето защо посещението на Китай си остана начело в списъка на нашите най-желани дестинации заедно с едно пътешествие до Антарктида след написването на „Наследството на Карл Велики“.

Същевременно аз направих всичко възможно героите ми да обиколят страната. Чунцин, провинция Гансу, Сиан, Кашгар, Йечън, Пекин, Ланджоу, провинция Юнан и високите плата в западната част на страната са описани точно. Статистиката за Китай в Глава 2 също е вярна, както и останалата информация за тази страна. Тя наистина заслужава суперлативите, които използвах. Град Батан и Залата за съхранение на хармонията са художествена измислица. Езерото Диен (Глава 47) съществува в действителност, макар че е много по-замърсено в действителност, отколкото съм го описал (Глава 48).

Сега е моментът да теглим чертата между фактите и измислицата.

Дисциплинарната комисия към Централния комитет на Китайската комунистическа партия действително съществува и функционира, както е описано в Глава 4.

Действителни са и научните открития, иновации и изобретения на древните китайци, за които става въпрос в Глави 4 и 7. Преди много години Китай наистина е бил технологичен лидер на света. Това негово предимство се стопява някъде през XIV век, когато настъпва тотална идеологическа и културна амнезия. Тя се дължи на много фактори, водещо място сред които заемат отсъствието на работеща азбука, влиянието на конфуцианството и даоизма, усърдието, с което всяка династия унищожава всичко, което е останало от предишната. Истинска е историята в Глава 7, в която йезуитските мисионери показват на китайците стенен часовник, а те дори не подозират, че дедите им са го открили цели 1000 години по-рано. През XX век британският учен Джоузеф Нийдам пише фундаменталния си труд, в който прави опит да документира изгубеното през вековете научно-техническо предимство на Китай. Днес неговите проучвания и публикации продължават с помощта на специално създаденият научноизследователски институт „Нийдам“.