Стив Берри - Гробницата на императора

— Тая история за отказа му да връчи петролната проба на Тан, нали? Всичко е било опипване, търсене на изход от ситуацията. А за теб изобщо не го е било грижа.

— Той е лъжец и измамник — кимна Ни. — А аз просто отвърнах със собствените му оръжия. Нима имах друг избор? Ние сме на негова територия, това място е изключително опасно. Той ми предложи помощта си и аз я приех. Но мога да те уверя, че когато му дойде времето, ще затворя всички врати.

— А какво ще кажеш за онези приказки, свързани с „отказ от насилие“?

— Китай се руши от хора като Пау Уън. Те разяждат обществото ни като рак. Крайно време е да получат онова, което раздават с лека ръка. Легализмът не е нищо повече от опортюнизъм, който използва насилие и терор, за да спечели уважение. Аз ще им предложа единственото нещо, от което разбират и чрез което управляват. Това ще бъде справедливо.

Малоун беше съгласен.

— Ако се наложи, ще смъкна гащите на всеки държавен служител и висш офицер, но ще прочистя Китай от евнусите.

Усетил нова самоувереност в гласа на Ни, Малоун подхвърли:

— Отдавна обмисляш това, нали?

— Нагледал съм се на начина, по който глупави, дребнави и егоистични хора разрушават страната ни. Всички те са корумпирани. На това трябва да се сложи край. Ще използвам „Ба“, докато са ми нужни, а когато му дойде времето, ще се отърва от тях.

Малоун се надяваше, че този човек ще изпълни заканите си, но не можеше да не го попита за онова, което най-вероятно вълнуваше и Вашингтон.

— Демокрацията влиза ли в твоите планове?

— Тук тази дума внушава негативни чувства. Твърде дълго е била използвана, за да поражда омраза. Но народът ще има своята дума в новото управление. Ние ще потърсим отговорност от всички, включително и от онези, които са на върха. — На лицето му се появи усмивка. — Всъщност демокрацията дължи страшно много на Конфуций…

— Изглежда, си напълно готов.

Ни кимна.

— Преди малко разговарях с премиера. Той ще ме издигне за свой заместник. Доволен е от отстраняването на Тан и е готов да ме подкрепи, когато дойде време да се освободим от „Ба“. Пау надценява ролята си в съвременен Китай. Неговото време е отминало.

— Далеч съм от тези неща и не бих могъл да играя подобни игри — поклати глава Малоун.

— Тук е Китай, Малоун — усмихна се Ни. — Нещата се уреждат по нашия начин. За съжаление измамата е неразделна част от управлението. Много бих искал това да се промени, но ще ми трябва време.

— Знаеше ли, че Виктор Томас работеше едновременно за руснаците и американците?

— Не съм изненадан. Но след смъртта на агента им тези чужди сили няма да научат нищо. — Ни замълча за момент, а после добави: — Разбира се, извън онова, което ще докладвате вие двамата с мис Вит.

Направи му впечатление, че Виктор беше наречен агент .

Но той наистина беше такъв, по дяволите!

— А какво ще стане със Соколов?

В момента Касиопея беше при руснака и детето му, за да се убеди, че са добре.

— Той ще се върне в лабораторията си в Ланджоу заедно с петролната проба. Вече заяви, че иска да ми сътрудничи. За това безспорно допринася и заплахата от руснаците, която продължава да виси над него. Той си дава сметка, че те искат да го върнат обратно, а ако не успеят — да го убият. Затова ще го взема с мен обратно в Кашгар заедно с детето. Съпругата му ги очаква. Аз вече се погрижих да я докарат с първия самолет. Ще направя всичко възможно да ги закрилям и да спечеля неговото доверие.

— Дръж го под око — подхвърли Малоун.

— Разбира се — кимна Ни. — Опасността за него ще отмине едва когато светът научи за откритието му.

— Наистина ли възнамеряваш да го направиш?

— Няма друг начин — кимна Ни. — Откритието трябва да носи полза за всички.

— И да промени мнението за Китай.

— Да се надяваме.

Едно напълно задоволително решение за Вашингтон, помисли си Малоун. Ами Иван? За него едва ли ще е така.

— Какво ще стане с Пау Уън и четирите убийства, които извърши? — попита на глас той.

— Те няма да бъдат забравени.

Отговорът го задоволи.

— А ти защо ни се довери в Сиан?

— Нещо ми подсказа, че мога да разчитам на теб и на мис Вит — сви рамене Ни.

Малоун си спомни за стария си приятел Хенрик Торвалдсен. Дано и той да си беше помислил същото, преди да умре.

— След малко отлитам за Кашгар, където ще се срещна с премиера — добави Ни. — От там заедно ще се приберем в Пекин. Ще наредя да изпратят специален хеликоптер за теб и мис Вит.

След тези думи Ни се изправи и протегна ръка.