Стив Берри - Гробницата на императора

Паркът „Тиволи“ в Копенхаген е едно наистина прекрасно място. Всичко, което е описано в Глава 3, съществува в действителност, включително и китайската пагода. В кафене „Норден“ (Глава 13) в края на копенхагенския площад „Хобро“ все още се предлага великолепната доматена супа.

За съжаление кражбите на деца продължават да са много разпространени в Китай (Глави 8 и 9). Всяка година там изчезват 70 000 деца, повечето момченца, които се продават на семейства без наследник от мъжки пол. Включването на тази драматична случка в романа е моят начин да привлека вниманието към този тежък проблем. Ако имате желание да научите повече за него, гледайте великолепния документален филм „Откраднатите деца на Китай“.

Дебатът между конфуцианството и легализма се води в продължение на 3000 години (Глава 10). Всички управляващи династии в историята на Китай, включително комунистите, се придържат към една от двете водещи философии. Исторически е доказано, че нито един от оригиналните текстове на Кун Фудзъ не е оцелял до наши дни. Останали са само различни техни интерпретации. Провалът на Мао (Глава 50), възходът и падението на множество корумпирани императорски династии (Глава 12), „Кампанията на стоте цветя“ (Глава 45) и злощастната „Културна революция“ са описани правдиво. Същото се отнася за жестоките и често срещани политически противопоставяния и разрушителните граждански войни. Битката между Бандата на четиримата и Дън Сяопин се провежда в края на 70-те години на миналия век (Глава 12). В нея губят живота си трима от прословутите четирима. В тази книга аз просто добавям още една война между двама измислени претенденти за властта.

Братството „Ба“ е процъфтявало в продължение на векове. Всичко, свързано с хегемонията, „Ба“ и легализма е предадено достоверно (Глава 24). Хегемонията (Глава 45) е уникална китайска концепция, която дълго време е определяла националното съзнание на този народ, при това по начин, който е трудноразбираем за европейците. А в Глава 24 Карл Тан осъзнава, че и тоталитаризмът е китайско откритие.

Антверпен е прекрасен европейски град с подчертано древно излъчване (Глава 18). Аз отдавна мечтаех да го включа в някой от своите романи. Но музеят „Дрис ван Егмонд“ (Глави 25, 27–31) е плод на моето въображение. Предварително знаех, че тази сграда трябва да бъде унищожена, и затова реших тя да бъде въображаема. Интересното тук е, че аз я изградих по модела на действително съществуващ музей в Антверпен, който изгоря, докато завършвах тази книга.

За отношенията между Лев Соколов и Касиопея Вит се намеква в Глава 36. Ако искате да научите цялата история на запознанството между двамата и защо Касиопея му е задължена, можете да си свалите от интернет електронното издание на „Балканско бягство“.

Евнусите (Глава 7) са важна част от историята на Китай. Никъде другаде по света тези хора не са имали толкова голямо политическо влияние. Сред тях решително е имало достойни хора (Глава 51), но също така и негодници. Историята им в този роман е пресъздадена правдиво, включително актът на тяхното кастриране (Глави 7 и 33). Асоциацията им с „Ба“ е плод на моето въображение, но те със сигурност са играли някаква роля в историята на страната.

В книгата описвам два вида изтезания: първото с нагорещен лютив пипер (Глава 23), а второто с плъхове (Глава 39). И двете са китайско изобретение. „Записките на историка“, или „Шиджи“, предлагат най-голямо изобилие от факти, свързани с древната история на Китай. Включените пасажи в тази книга са предадени точно.

Цензурирането на интернет потребителите в Китай е всекидневно явление (Глава 43). В момента в страната се изгражда интранет, предназначен само за вътрешно ползване.

„Цитатите на Председателя Мао“, или „Малката червена книжка“ (Глава 43), е книгата с най-голям тираж в световната история, отпечатана в 7 000 000 000 екземпляра. Преди години всеки китаец е разполагал с такава, но днес вече не е така.

Небесното погребение, описано в Глава 63 и 83, е част от траурните ритуали в Тибет и западните плата на Китай. Лампата дракон (Глава 4) е истинска, въпреки че е открита в гробницата на друг китайски император, а не в тази на Цин Шъхуан.

Заливът Халонг в северната част на Виетнам (Глава 41) е толкова красив, че аз не устоях на изкушението да го включа в историята. Мавзолеят на Мао (Глави 42 и 43) също силно ме впечатли. Всички догадки и предположения за неуспешното балсамиране на Председателя и замяната на тялото му с восъчно копие са предадени точно. Макар и случили се в наше време, събитията на площад „Тянанмън“ през юни 1989 г. продължават да са забулени в тайнственост (Глава 43). И до ден-днешен никой не знае колко души са загинали там. След оттеглянето на танковете много родители се насочили към площада, за да търсят децата си (Глава 43). Но, както се споменава в Глава 66, всички сайтове и книги, които споменават за тези събития, били цензурирани.