Стив Берри - Гробницата на императора

— Как ще бъде обяснена смъртта на Тан?

— Автомобилна катастрофа. Тук, високо в планината. Искал е да си почине на чист въздух и да подреди мислите си.

— А дупките от куршум?

— За съжаление колата се е подпалила и тялото му е било изпепелено.

Ни мълчеше и слушаше с меч в ръка. Пау не обръщаше внимание на насочения пистолет в ръката на Малоун.

— Ти решаваш, министре — обърна се към Ни Малоун. — Какво ще правим?

— Аз му вярвам — обяви Ни.

— Защо? — обади се отгоре Касиопея.

— Свалете оръжията! — заповяда Ни.

Съмненията на Малоун останаха, но той си даваше сметка, че няма друг избор. Намираха се високо в планината, заобиколени от неизвестен брой мъже, а разполагаха само с един меч и няколко патрона в пълнителя на пистолета. В крайна сметка реши да се довери на преценката на Ни и отпусна ръце. Вдигна глава към галерията и попита:

— Ти добре ли си?

Касиопея кимна.

— А ти?

— Рамото ми пострада.

— И двамата рискувахте живота си, като дойдохте тук — обади се Ни.

— А Виктор изгуби своя — добави тя.

— В Белгия ти ме попита защо съм загрижен — промълви Пау Уън, обръщайки се към Ни. — Тогава ти отговорих, че обяснението ще изисква време. И че съдбата на Китай е единственото, което ме интересува. Това беше истината.

Ни запази мълчание.

— „Ба“ е организация, създадена да подкрепи изграждането на силна политическа система, която гарантира колективната сигурност. При предишните режими тази цел се е преследвала с насилие и терор. Но тяхната ефективност намалява с годините, а ти добре знаеше, че днес те вече са неприложими. „Ба“ иска да съхрани Китай, а не себе си. Ние подкрепяме само онова, което е от полза за целия народ. Битката между теб и Тан беше неизбежна. Никой не можеше да я предотврати. Но ние получихме възможност да присъстваме на нейния край.

— Защо просто не ми го каза? — гневно попита Ни. — Защо не ми помогна направо?

— Направих го — спокойно отвърна Пау. — От мен ти научи неща, за които не подозираше. Когато пристигна в Белгия, ти знаеше толкова малко, че аз реших да те тласна към правилния избор. Трябваше да се изправиш пред предизвикателството, но за целта трябваше да знаеш колко голямо е то. Бъди честен, министре. Наистина не подозираше за нищо от онова, което ти разказах.

Мълчанието на Ни беше достатъчно красноречиво.

— Не ме обвинявай, че избрах да ти покажа проблема, вместо да ти го обясня . Появата на Малоун и Вит много ми помогна. Ако не ти бях отворил очите, Тан щеше да те победи. И двамата знаем, че е така.

— Ти ме излъга и хладнокръвно уби човек!

— Аз ти спасих живота.

— Всички братя ли подкрепят онова, което казахте? — обади се Касиопея.

— Те са дали клетва за вярност и ще работят за интересите на Китай — кимна Пау. — Министър Ни се оказа по-силен, а „Ба“ уважава силата.

— Какво трябва да направя? — попита Ни.

— Да поемеш властта. Тан вече го няма. Да се издигнеш до първи вицепремиер и постепенно да ти бъдат прехвърлени отговорностите. Премиерът те уважава и цени. Знам го от самия него. „Ба“ ще те подкрепя във всички начинания. Ние знаем, че управлението постепенно ще се развие и обедини около новия си лидер, както го е правило много пъти досега. И сме подготвени за промяната.

— Управлението задължително ще се промени! — твърдо заяви Ни. — Ще приемем нова конституция!

— А ние ще помогнем за нейното приемане — добави Пау.

— Ами неизчерпаемите запаси от петрол? — обади се Малоун.

Пау направи знак на един от братята, който изчезна през близката врата.

— Те са неочакван страничен продукт, родил се в тази борба. За чест на Тан той го оцени по достойнство и знаеше как да го използва.

Монахът се върна. В ръцете си държеше предмет, който Малоун веднага позна. Лампата с дракона. Същата като онази в Белгия.

Пау я пое и я подаде на Ни.

— Твоя е — обяви той. — В нея се съдържа петрол от района на Гансу, изваден преди две хиляди и двеста години и съхранен в гробницата на Първия император. Надявам се, че той ще докаже теорията на Соколов.

Ни пое лампата.

— Министре, вероятно си наясно, че можех да предам тази лампа в ръцете на Тан — добави Пау. — Или на всеки друг от хората му. Но аз я запазих за теб.

— Ти я използва, за да ме подмамиш в Белгия — мрачно отвърна Ни. — За да ме убиеш.

— Идеята беше на Тан, а не моя — въздъхна Пау. — Затова ти спасих живота там и позволих на мис Вит да вземе лампата. Тя свърши услуга и на двама ни, като ни осигури допълнително време.