Стив Берри - Гробницата на императора

Малоун усети, че е близо до огъня. Докато отбиваше поредната атака на Виктор, до ушите му достигна тихото пропукване на жаравата.

Трябваше му още малко време. Копието му описа широк кръг във въздуха. Това принуди Виктор да стисне своето с две ръце, за да блокира удара. В момента, в който се приготви да контраатакува, Малоун ритна железния триножник и медният съд се преобърна.

Нажежените въглени се разсипаха на пода със силно съскане. Вдигна се гъст облак дим. Изненадан, Виктор направи крачка назад.

Малоун ловко набучи един въглен на върха на копието си и рязко замахна. Нажеженият до бяло къс свирна по посока на врага му. Вторият огнен снаряд беше насочен към мястото, където стояха останалите.

Ни видя как Малоун запрати въглена към тях. Димящото парче свирна над главата на Тан и изчезна в рафтовете зад гърба му. Копринените ръкописи моментално пламнаха и започнаха да се разпадат пред очите му.

Малоун захвърли копието и се обърна към Виктор.

— Време е да приключваме! — мрачно изръмжа той.

Виктор пусна копието си без никакво колебание.

— Отдавна чакам този момент — отвърна той.

Нахвърлиха се един срещу друг с дива ярост. Един от ударите на Виктор улучи Малоун в слепоочието и стаята изчезна сред рояк от ослепителни искри. Кракът му се стрелна напред и Виктор падна от силния ритник. Последва добре премерено дясно кроше в челюстта му. Виктор реагира със силен ритник в глезена му, който го принуди да се завърти.

Малоун понесе още два удара, но успя да скъси разстоянието до противника си. Преди да бъде улучен от третото кроше, дланта му се стовари в гърлото на Виктор, а десният му юмрук потъна в гръдния му кош със страшна сила. Разреденият въздух буквално режеше дробовете му. Направи крачка към врага си, който вече се надигаше. Ръката му притискаше корема, лицето му беше разкривено от болка.

— Ще те убия, Малоун! — изсъска Виктор.

Касиопея чу заплахата съвсем ясно. Тялото на Виктор потръпваше от напрежение. Беше се появил в тази зала готов за бой. Котън също изглеждаше решен на всичко. Тя се сгуши в сянката на близката колона. Вниманието й беше привлечено от острия вик, който долетя отдолу.

Малоун чу крясъка на Виктор в мига, в който твърдото рамо се заби в гърдите му. Инерцията ги повали на пода. Телата им се плъзнаха по гладкия мрамор. Нещо пропука в рамото му.

Прониза го остра болка, а зад тила си усети силно парене. В ноздрите го удари тежката миризма на горяща коса. Неговата. Виктор беше върху него, пръстите му се стегнаха около гърлото му.

Тан беше шокиран от словесната атака на Пау Уън. Никога досега господарят не му беше говорил по този начин — разбира се, ако се изключат предварително режисираните им диалози пред Ни Юн.

Запита се дали и този не беше един от тях — поредна импровизация от страна на Пау. Реши да провери.

— Нямах представа, че ме мислиш за страхливец — включи се в играта той.

— Ти нямаш представа за много неща.

— Например за императорската библиотека, която ти откри преди десетилетия? Или фактът, че ограби гробницата на Цин Шъхуан и я пренесе тук?

— Всичко това беше направено далеч преди ти да се издигнеш до влиятелен пост. А аз бях Хегемонът.

— А защо избяга от разкопките в Сиан и остави живи Малоун и Вит? Те трябваше да умрат там.

Действително беше любопитен да чуе отговора на този въпрос.

— С всичките последствия от подобен акт? — изгледа го Пау. — Дори ти, в качеството си на първи вицепремиер, не би могъл да дадеш свястно обяснение.

— Но защо правим всичко това, след като ме смяташ за толкова некомпетентен?

— Кажи му, министре — промърмори Пау, обръщайки се към Ни Юн. — Защо ние правим всичко това?

Ни не се остави да бъде заблуден от размяната на острите реплики, но все пак реши да отговори с въпрос, отправен към Тан:

— Колко хора си готов да убиеш, за да се добереш до властта?

— Колкото трябва — спокойно отвърна Тан.

— В такъв случай отговорът на въпроса ти е очевиден — прошепна Ни в ухото на Пау. — Правиш всичко това, за да умрат много хора.

Острата болка в тила даде нови сили на Малоун. Дясната му ръка се стрелна нагоре и се уви около врата на Виктор, тялото му светкавично се претърколи. Виктор се стовари върху тлеещите въглени, които се натрошиха под якето му. Отново се претърколиха, вкопчени един в друг. Този път далеч от въглените. Но Малоун имаше сериозен проблем. Лявото му рамо изтръпна от непоносима болка, хватката му губеше силата си.