Стив Берри - Гробницата на императора

— Бива ли те с копието? — дрезгаво попита той.

Виктор му подхвърли оръжието, пресегна се към витрината и измъкна друго.

Касиопея чуваше ясно шума на битката. Трябваше веднага да смени позицията си, за да може да се намеси. Това означаваше да ликвидира мъжа с арбалета, чието внимание беше насочено изцяло към суматохата долу. Плъзна се покрай едно стенно огледало и двойка шкафове, в които бяха изложени съкровища от бронз, нефрит и порцелан. Слънчевата светлина струеше през притворените капаци на прозорците. Ръката й стискаше ножа, но в главата й се появи друго решение. Вдясно от нея имаше малка ниша, в която бяха подредени десетина фигурки. Човешки тела с животински глави и скръстени пред гърдите ръце, високи около трийсет сантиметра. Тя прибра ножа и грабна една от тях.

Кучешко лице, с тежка кръгла основа. Отлично. Тя се насочи направо към жертвата. Нанесе силен удар в основата на тила на мъжа и той се просна на мраморния под. Тя светкавично измъкна арбалета от ръцете му. Ударът беше тежък и положително щеше да му донесе главоболие, но в сравнение със смъртта беше далеч по-добър вариант. Тя надникна над парапета.

Виктор и Котън стояха един срещу друг в средата на залата. В ръцете си стискаха копия. Ни продължаваше да притиска острието на меча си в гърлото на Пау. Никой не беше забелязал малкия инцидент на горния етаж. Тя огледа арките. Нямаше никой. Коридорът беше безлюден. Беше сама, въоръжена и готова за действие.

Тан беше заповядал на един от братята да заеме позиция на първия етаж с готов за стрелба арбалет. Той би трябвало да се намира някъде вляво от него, над главния портал. Други двама дебнеха отдясно, скрити от погледа на Ни в сенките на приземния етаж.

Той леко изви глава и забеляза тъмните им фигури. Двубоят в средата на залата продължаваше. Той едва забележимо поклати глава. Още не.

Но скоро.

Малоун не отделяше поглед от лицето на Виктор. Зениците на врага му се бяха превърнали в тъмни точки, лицето му беше разкривено в грозна гримаса.

— Знаеш ли колко пъти можех да те оставя да умреш? — извика Виктор.

Малоун не го чу. В съзнанието му бушуваха неприятни спомени. Представи си Касиопея на дъската за водните мъчения, после я видя как изчезва в буйните води на реката. Видя и врага си, изправен на скалите, да го гледа обвинително. Стрелна се напред. Виктор отби нападението и на свой ред замахна. Малоун отскочи.

По челото на противника му се появиха ситни капчици пот. Малоун също усети топлината на жаравата, която тлееше на десетина метра от него. Хрумна му, че може да я използва, и бавно започна да отстъпва натам, примамвайки Виктор след себе си. Всеки от мангалите беше поставен на триножник от ковано желязо, висок около метър и двайсет. Достатъчно нестабилни, за да му послужат. Виктор се приближаваше.

Ни продължаваше да притиска острието към гърлото на Пау. Възрастният мъж не оказваше съпротива, но Ни държеше под око двамата мъже от „Ба“, въпреки че вече не бяха въоръжени.

— И двамата можете да се поучите от смелостта им — подхвърли Пау.

— За пръв път чувам, че ми липсва смелост! — извика Тан, очевидно засегнат от намека.

— Аз ли ти заповядах да убиеш Дзин Джао?

Ни трепна от изненада.

— Той беше великолепен геохимик, добър съпруг и дядо — продължи Пау. — Напълно безопасен. Но въпреки това ти заповяда да го арестуват и да го пребият до смърт. А после му организира съдебен фарс и лично присъства на разстрела му в болничното легло. Нима за това се изисква смелост?

Тан смаяно мълчеше.

— Смелост ли беше да пуснеш плъховете върху корема на Соколов и да го гледаш как се мъчи? — продължи старецът. — Колко смелост ти трябваше да унищожиш библиотеката на Цин Шъхуан?

— Направих всичко, за да служа вярно — каза Тан.

— Аз ли ти заповядах да изгориш до основи онзи музей в Антверпен? В пожара загина един от нашите братя.

Тан не отговори.

— А ти, министър Ни? — леко извърна глава Пау. — Колко смелост е нужна, за да прережеш гърлото на един старец?

— Не много — спокойно отвърна Ни. — Би трябвало да го направя лесно.

— Много евтино се продаваш — въздъхна Пау. — В дома ми се изправи срещу онези жестоки убийци. В момента става същото. Имам предвид онези двама мъже, които са готови да се бият до смърт. И двамата се появиха тук, без да знаят какво ги чака. Това се нарича смелост.

Касиопея виждаше, че Котън подмамва Виктор към близкия мангал. Запита се дали не е време да се намеси, но разполагаше само с една стрела. Мъжът с робата, който лежеше по очи на крачка от нея, не носеше други. В крайна сметка реши, че моментът не е подходящ да разкрие присъствието си. Разполагаше само с един изстрел и трябваше да го използва максимално добре.