Стив Берри - Гробницата на императора

Тан скочи и се втурна към меча, захвърлен от Ни Юн. Вдигна го над главата си и заповяда на мъжете от „Ба“ да хванат Ни. Сега щеше да покаже на Пау какво означава смелост. Стисна здраво оръжието и тръгна към Ни.

Ни направи опит да се освободи, но мъжете го държаха здраво. Пау Уън спокойно се отдалечи и спря пред лавиците в дъното. Той измести поглед. Малоун търсеше нещо. Тан беше само на три метра от Ни. Мечът в протегнатата му ръка всеки миг щеше да го прониже.

Малоун напипа оръжието. Болката в рамото му беше разкъсваща. Вероятно изобщо нямаше да успее да хвърли ножа. Вдигна пистолета с дясната си ръка, пръстът му се уви около спусъка. Неволно се запита дали в залата не се крият и други мъже с арбалети, готови да го пронижат, както бяха направили с Виктор.

Това вече нямаше значение. Той нямаше избор. Прицели се и натисна спусъка.

Тан чу гърмежа и усети как нещо го жилва отдясно. Чувството беше странно. Отначало не изпита абсолютно нищо. Но в следващия миг усети неописуема болка — сякаш вътрешностите му бяха пронизани от мощна енергия. Спря на място и се олюля. Погледна към входа на залата и видя пистолета на Котън Малоун, насочен право в него. Вторият куршум прониза гърдите му. Екна трети изстрел. Пред очите му се спусна черна пелена.

Касиопея беше шокирана от смъртта на Виктор, но прие смъртта на Тан спокойно, дори със задоволство. Последният куршум на Котън пръсна главата му, а тялото му отхвръкна назад и се просна на земята.

— Никой да не мърда! — обяви Малоун с все още готово за стрелба оръжие. — Министър Ни, вземете онзи меч!

Ни се подчини.

— Нещата приключиха — обади се спокойно Пау Уън.

Стиснал меча в ръка, Ни се втренчи в лицето му.

— Какво означава това? — попита той.

— Помниш ли разговора ни в Белгия? — попита възрастният мъж. — Ти помисли, че съм те излъгал, но не беше така. Всичко, което ти казах, беше истина. Китай трябва да бъде променен. Въпросът е в каква посока. Завръщане към легализма? Авторитарен режим? Или нещо по-меко, например конфуцианство или демокрация? Признавам, че преди двайсет години предпочитанията ми бяха на страната на легализма, но днес вече не съм толкова сигурен. Животът ме е научил, че корените на възхода и упадъка на една държава са едни и същи.

— Това са мисли на Конфуций — отбеляза Ни.

— Точно така. Той е бил много мъдър човек.

— Но думите му звучат странно в устата на един легалист.

— Никога не съм бил такъв — поклати глава Пау.

Малоун слушаше разговора, но продължаваше да стиска пистолета, а очите му се въртяха във всички посоки.

— Още преди десетилетия преместих всички текстове на Конфуций от подземната библиотека на Цин Шъхуан — продължи Пау. — Те трябваше да оцелеят. Унищожаването им би било престъпление. Днес те са на твое разположение и можеш да ги използваш както пожелаеш. Струва ми се, че моралът в тях е именно онова, от което се нуждае Китай за изкореняване на корупцията и нарастващото неравенство в нашето общество. — Замълча за миг, после добави: — „Ба“ не беше участник в борбата за власт между теб и Карл Тан, министре. Ние нито взехме страна в нея, нито се опитахме да й повлияем.

— Тан беше от твоите хора! — мрачно възрази Ни.

— Наистина беше — кимна Пау. — Но това не означава, че исках той да победи. Битката трябваше да се състои и да се води честно. В крайна сметка ти я спечели. — След кратко колебание възрастният мъж добави: — От днес нататък „Ба“ ще подкрепя всичките ти начинания.

— Защо трябва да ти вярвам? — присви очи Ни.

Малоун също искаше да чуе отговора на този въпрос.

— Всичко се промени, след като Тан откри неизчерпаемите петролни залежи. Но значението на това откритие го промени твърде много. Беше обзет от бесни амбиции, а аз усетих, че той няма да се различава по нищо от предшествениците си.

— Но въпреки това ти постави живота ми под заплаха. И му позволи да залови всички останали, които се намират в тази зала.

— За да ви събера на едно място, министре. Беше задължително.

— Ти си убиец! — мрачно го изгледа Ни.

— В Белгия действително загинаха четирима души. Но нима не беше при самозащита?

— А онзи, когото ти застреля в главата след жестоки изтезания?

— Къде е Соколов? — извика от горния етаж Касиопея.

— На сигурно място — отвърна Пау.

Малоун предпочете да не споменава точното местонахождение на руснака. Все още не приемаше, че Пау е на тяхна страна. Като продължаваше да държи пистолета готов за стрелба, той рязко попита: