Стив Берри - Гробницата на императора

Малоун не беше напълно съгласен по въпроса с услугата, но логиката беше ясна. Пау наистина би могъл да предаде на Тан онова, което му е трябвало.

— Светът ще научи за това откритие — обяви Ни.

— И Китай ще спечели — кимна Пау. — Ще възвърне част от отдавна изгубеното си величие. Отново ще бъдем в състояние да поведем света, както някога.

След тези думи Пау протегна ръка. Малоун видя как Ни се замисли за миг, но после стисна дланта на стареца.

После извърна поглед към Виктор, който лежеше на пода сред локва кръв. Безжизнените му очи гледаха в тавана, от гърдите му стърчаха стрели. Пристъпи към него, наведе се и внимателно затвори клепачите му. Преценката му за този човек се беше оказала погрешна.

Вдигна глава и потърси Касиопея.

По лицето й се стичаха сълзи.

Малоун отпиваше от чашата с черен чай и чакаше болката в рамото му да стане малко по-поносима. То беше наместено и пристегнато с импровизирана превръзка. Но въпреки това трябваше да го види лекар. Веднага след като се спуснат в равнината.

От смъртта на Виктор бяха изминали три часа. Трийсет минути от тях той беше прекарал в импровизираната гробница на Първия император Цин Шъхуан, където оглежда с възхищение погребалните одежди и прекрасните предмети.

Ни Юн седеше на терасата с него. Следобедното слънце багреше близката планина в червено, черно и жълто. Въздухът беше все така мек, лек ветрец развяваше многоцветните знамена, окачени на високи пилони. Вниманието му беше привлечено от мраморния слънчев часовник, стъпил на четири крака върху кръгла каменна основа.

— Всеки храм в Китай разполага със слънчев часовник — обади се Ни. — Той ни напомня, че добродетелта трябва винаги да блести като слънцето по пладне. Един добър съвет, който остана забравен в продължение на много години.

— Вярваш ли на онова, което каза Пау Уън?

— Не вярвам на нито една негова дума.

— Надявах се, че няма да бъдеш толкова наивен.

— От времето на военното ми обучение съм запомнил една поучителна история — леко се усмихна Ни. — Великият воин Чао обградил с четирийсет хиляди войници един град, който се защитавал от малобройна армия начело с неговия най-голям съперник на име Джан. След четирийсетдневна обсада жителите на града започнали да продават децата си срещу храна. Но Джан отказвал да се предаде и дори обезглавил някои от офицерите си, които предлагали капитулация. Но в един момент стрелите на малобройната му армия привършили и Джан заповядал на цивилните да изработят хиляда фигури от слама и да ги облекат в черно. Когато заповедта му била изпълнена, той изчакал нощта и спуснал фигурите от крепостната стена с помощта на въжета. Бойците на Чао ги обсипали с хиляди стрели, защото ги взели за бягащи врагове. После Джан заповядал да ги изтеглят обратно с въжетата и изведнъж на негово разположение имало предостатъчно муниции.

— Умно — усмихна се Малоун.

— Историята не свършва до тук — продължи Ни. — По-късно същата нощ Джан избрал петстотин от най-смелите си бойци и ги спуснал с въжетата. Армията на Чао не им обърнала внимание, вземайки ги за още сламени чучела. Бойците на Джан нападнали лагера на спящия враг и започнала невиждана сеч. Армията на Чао била тотално разбита.

Поуката беше ясна.

— Джан успял да превърне пасивната си позиция в активна — продължи Ни. — Спомних си тази поучителна история, докато разговарях с Пау Уън. Ние бяхме останали без муниции и аз бях принуден да спусна няколко чучела пред него, за да се въоръжа отново. Той изгаряше от желание да бъде на печелившата страна и аз се възползвах.

Малоун не можеше да възрази на подобна стратегия.

— Но в даден момент със сигурност ще „заключа вратата, за да пипна крадеца“ — добави Ни.

Малоун се усмихна, защото знаеше какво има предвид събеседникът му.

— Обкръжи врага и покрий всички пътища за оттегляне.

— Ние също имаме подобна максима — кимна Ни. — Но за нейната реализация трябва да помним пет неща. Първо, за да затвориш вратата, трябва да разполагаш с огромно предимство в жива сила. Второ, трябва да има врата за затваряне. Трето, не бива да чакаш пасивно появата на крадеца. Той трябва да бъде подмамен. Четвърто, вратата трябва да бъде затворена в подходящия момент, за да си сигурен, че крадецът е вътре. И, пето, всички други изходи трябва да бъдат блокирани.

Малоун бавно осъзна какво беше направил Ни.

— Значи си го приспал — подхвърли той.

— Точно както той се опита да ме приспи в Белгия.