Стив Берри - Гробницата на императора

Касиопея видя как Котън се хваща за рамото в мига, в който юмрукът на Виктор го улучи в челюстта и го отхвърли назад. Самият Виктор се възползва от предимството си и протегна ръка към пистолета, който беше изпуснал в началото на схватката.

Тя трябваше да направи нещо. Измъкна ножа от джоба си и го хвърли през парапета, прицелвайки се в преобърнатия мангал близо до Котън.

Малоун чу как нещо издрънча сред пламтящите въглени. Очите му се спряха на ножа в мига, в който Виктор се добра до пистолета си. Рамото му вероятно беше извадено, защото и най-малкото движение изпращаше агонизираща болка в мозъка му. Все пак успя да хване ножа и го стисна между пръстите си, готов да го хвърли.

Очите на Виктор бяха студени като лед. И двамата се обливаха в лепкава пот. Виктор вдигна пистолета.

— Сега! — изкрещя на мандарин Тан.

Двамата мъже изскочиха от скривалището си и насочиха арбалетите в гърдите на Ни.

— Край на шоуто! — обяви Тан, улови задоволството, което проблесна в очите на Пау, и добави: — Планирах всичко предварително.

— Май нямаш особено високо мнение за господаря си — подхвърли Ни.

— Напротив. Мнението ми за него е изключително високо. Затова те предупреждавам, че мръднеш ли, ще бъдеш убит.

— Вярваш ли му? — попита Ни, обръщайки се към Пау. — Не е ли по-вероятно да убие и двама ни?

— Свали меча — кротко рече Пау.

Ни осъзна, че шансовете му са нулеви. Можеше да убие Пау Уън и да загине на място, или да свали оръжието и да потърси някаква последна възможност. Защото Тан заслужаваше да умре, а не Пау Уън. Отмести острието от гърлото на стареца и захвърли меча на пода.

Касиопея се прицели. Нямаше представа какво се случва долу, но виждаше, че Котън е ранен, Виктор е бесен, а Ни се намира в смъртна опасност. Само тя беше в състояние да промени нещата.

— Недей! — изкрещя тя.

Като чу гласа на Касиопея, Малоун рязко вдигна глава. Очите му веднага откриха арбалета, насочен към Виктор, който се показваше иззад една от носещите колони на първия етаж.

— Хвърли пистолета! — извика тя. — Веднага!

Малоун се втренчи в лицето на Виктор, който стискаше пистолета с две ръце и се прицелваше в гърдите му.

— Ако ме гръмнеш, тя ще те убие — тихо каза той.

Съмняваше се, че ще успее да хвърли ножа, преди врагът му да натисне спусъка.

— Това е моят нож — промърмори Виктор. — Аз й го дадох.

— А тя го даде на мен.

Всичко беше ясно. Клепачите на Виктор се спуснаха за миг, после отново се вдигнаха. Очите му се проясниха и в тях се появи ново послание. Насоченият пистолет нямаше значение. И Малоун изведнъж разбра. Всъщност ние искаме отстраняването на Тан , беше казала Стефани.

— Погрижи се за нея, Малоун — прошепна Виктор.

В следващия миг тялото му рязко се завъртя и пистолетът се насочи в гърдите на Карл Тан.

Тан започна да губи търпение. Двубоят на Виктор с Малоун се проточваше прекалено дълго. Той издърпа арбалета от ръцете на мъжа до себе си и изкрещя:

— Ако не го застреляш, аз ще застрелям теб!

Виктор се раздвижи. Страхът от чужденеца отново трепна в душата на Тан. Дулото на пистолета сочеше право в гърдите му. Натисна спусъка на арбалета. Секунда по-късно стрелата се заби в тялото на Виктор Томас.

Усетил опасността, другият мъж от братството също вдигна оръжието си. Втората стрела се заби дълбоко в гърдите на Виктор. Той се задави, от устата му бликна кръв. Пистолетът се изплъзна между пръстите му, ръката му се вдигна към гърлото. Коленете му бавно се подгънаха. Миг по-късно тялото му се свлече на плочите.

Касиопея се намръщи, когато видя как стрелите пронизаха тялото на Виктор. Броени секунди по-късно той се олюля, опита да запази равновесие, а после рухна на пода.

Тя напусна прикритието на колоната, прицели се в Карл Тан и пусна тетивата.

Ни осъзна, че Касиопея Вит се намира в първата галерия и по всяка вероятност е въоръжена. Двамата братя бяха изстреляли стрелите си срещу чужденеца, който падна. Малоун държеше нож, но беше прекалено далеч. Тя беше единственият му шанс. Вит се появи иззад колоната и насочи арбалета си в гърдите на Тан. Но той светкавично отскочи встрани. Стрелата звънна в каменния под.

Малоун видя, че стрелата на Касиопея пропусна целта си. Ножът в ръката му не вършеше работа. После видя пистолета, който се търкаляше близо до тялото на Виктор. Трябваше да се добере до него.