Стив Берри - Гробницата на императора

— Малоун е вътре — прошепна той.

Плъзнаха се през портала и спряха във вътрешността на просторно преддверие, от което се влизаше в зала с високи тавани. Малоун стоеше полуобърнат към Тан и двама членове на братството. Пау Уън беше на крачка встрани, а Ни Юн беше опрял острието на меч в гърлото му. Те се скриха зад една от масивните колони.

Тан говореше нещо на Малоун, но вниманието на Касиопея беше привлечено от някакво движение над главите им. Скрит под арките на първия етаж, някакъв мъж беше насочил арбалета си надолу. Малоун нямаше как да го види от мястото, на което беше застанал.

— Той не подозира — прошепна Виктор.

— Нека го предупредим!

Виктор поклати глава.

— Не бива да се лишаваме от елемента изненада — каза той. — Не виждам други хора горе, значи спокойно можеш да елиминираш стрелеца.

Тя нямаше какво да възрази.

Ръката му посочи наляво.

— Натам. Трябва да покрием гърба си.

— Какво си намислил?

Виктор не отговори, но в очите му проблесна нещо, което не й хареса.

— Не прави глупости! — изсъска тя.

— Една повече няма да промени нещата. Когато ме види, Тан неизбежно ще раздвои вниманието си. Трябва да се възползваме.

Касиопея горчиво съжали за пистолета, който беше изпуснала в потока.

— Дай ми ножа си! — прошепна тя.

Той се подчини.

— И бездруго няма да ми трябва.

— Котън вероятно ме мисли за мъртва.

— Точно на това разчитам — кимна Виктор.

Малоун напълни дробовете си с въздуха, който миришеше на горящи въглища. Продължаваше да стои на петнайсетина метра от групичката. Горните галерии бяха проблем. Затова беше избрал позиция в десния край на залата, откъдето виждаше всички галерии в лявата част на залата. А ако някой беше заел позиция точно над него, трябваше да се покаже, за да го вземе на мушка. Освен това се надяваше, че Ни внимава и щеше да го забележи навреме.

— Успях да се справя с делегацията, която изпрати да ме посрещне — обърна се към Тан той, като в същото време направи опит да обхване пространството над главите им.

— А какво стана с мис Вит?

— Мъртва е, по твоя заповед. — Не направи опит да скрие горчивината в гласа си. Едновременно с това усети, че Тан иска да чуе нещо друго и побърза да добави: — Но твоят човек Виктор вероятно е оцелял.

Тан запази мълчание.

— Къде е Соколов? — попита Малоун, опитвайки се да печели време.

— Тук е заедно със сина си — отвърна Ни.

— Това означава ли, че ще получи проба от петрола, с чиято помощ ще докаже неизчерпаемостта на залежите?

— Виждам, че си разбрал за какво става въпрос — обади се Пау.

— Нали сам ми показа онази карта в дома си? — изгледа го Малоун.

— Може би не си забелязал, че го направих нарочно.

— Ти ли подпали гробницата на Цин Шъхуан? — извика Тан.

— Аз. Това беше единственият начин да не ни убиеш.

— И позволи на министър Ни да се измъкне!

— Това не е…

Касиопея се промъкна към мраморното стълбище, което водеше към галерията на първия етаж и се заизкачва, приклекнала под нивото на парапета. Стигна горе и предпазливо надникна зад ъгъла. Мъж, облечен с вълнена роба и арбалет в ръце действително стоеше над групичката долу. Беше с гръб към нея. Тя безшумно съблече якето на Виктор. Отдолу долетя гласът на Малоун. После този на Тан.

И позволи на министър Ни да се измъкне.

Това не е…

— Малоун!

Беше гласът на Виктор. Тя стисна ножа и тръгна напред.

Тан се стресна от появата на Виктор, който сякаш се беше върнал от отвъдното. Колко време е бил тук? Този човек би трябвало отдавна да е мъртъв заедно с Малоун и Вит.

Дали с него имаше и други?

Ни видя мъжа, който му беше спасил живота в гробницата на Цин Шъхуан. Приятел ли беше, или враг? В момента, в който реши, че е враг и се готвеше да вдигне тревога, мъжът извика името на Малоун.

Малоун рязко се завъртя. Виктор вече се носеше към него. Блъсна го с рамо и го повали на пода.

Малоун изпусна пистолета, но успя да стисне гърлото на нападателя. Дясната му ръка го засипа с тежки удари.

— Къде е тя? — яростно изкрещя той.

Виктор се освободи от хватката, в очите му проблеснаха опасни искри.

— На километри надолу по течението — отвърна на въпроса той. — Няма я.

Малоун се стрелна напред и му нанесе силен удар. Вместо болка, от съприкосновението на юмрука му с твърдата кост той изпита дълбоко удовлетворение. Виктор отскочи назад.

Разполагаха с предостатъчно пространство за маневри между арките, витрините с оръжия и медните триножници. Хрумна му, че някой от мечовете ще свърши добра работа, но Виктор моментално отгатна намеренията му и хвърли поглед към копията и щитовете до себе си. В следващия миг грабна едно копие и го насочи напред, задържайки противника си на безопасно разстояние. Малоун дишаше тежко, виеше му се свят. Вътрешностите му горяха. Човекът насреща му беше източник на непрекъснати неприятности. А сега и Касиопея беше мъртва заради него.