Стив Берри - Гробницата на императора

Дрехите й натежаха от водата. Беше изпуснала пистолета си по време на падането, а Виктор беше въоръжен само с нож. Приближаваха се към неизвестното практически обезоръжени.

Подминаха последния завой и се плъзнаха покрай каменен олтар, зад който се виждаха скални рисунки. После пред очите им изплува пурпурната грамада на манастира, кацнал на върха на стръмна скала.

До ушите им долетя мелодичният звън на гонг.

Ни незабележимо се приближи до витрина, зад която бяха изложени бронзови мечове. Плоските им части мътно проблясваха на слабата светлина, върховете им бяха остри. Трябваше да направи нещо. Дори и да бъде погрешно.

Пау се извърна към Тан и Ни моментално се възползва от ситуацията. Издърпа един от мечовете, сграбчи стареца и опря острието в гърлото му. Засега с плоската част.

— Това лесно ще ти пререже гърлото — прошепна в ухото му той.

Тан реагира, като извика пазачите, които чакаха пред вратата. Те се втурнаха в залата и насочиха арбалетите си.

— Кажи им да оставят оръжието и да излязат! — изсъска Ни в ухото на Пау. — Нищо не ми коства да ти източа кръвта!

Пау остана неподвижен.

— Кажи им! — повиши тон Ни и завъртя меча на деветдесет градуса.

— Направете каквото ви казва — изграчи Пау.

Братята оставиха арбалетите си на пода и напуснаха залата.

Малоун се насочи към една от страничните сгради и изкачи стълбите до първия етаж. Пред очите му се разкри широк коридор, който на няколко метра по-нататък се пресичаше с друг, значително по-тесен. Промъкна се до ъгъла и предпазливо надникна. Млад мъж с вълнена роба стоеше на пост пред една затворена врата. Той светкавично изчисли, че стаята зад нея гледа към вътрешния двор и отвореният прозорец, който беше забелязал по-рано, най-вероятно беше част от нея. Разстоянието между него и на пръв поглед невъоръжения пазач беше около седем-осем метра. Реши да действа, тикна пистолета в задния си джоб и напълни дробовете си с въздух.

Едно. Две. Котън изскочи иззад ъгъла и се втурна напред. Събитията се развиха така, както предполагаше. Изненадан от появата му, пазачът забави реакцията си за част от секундата, но това беше достатъчно. Юмрукът на Малоун се стовари върху челюстта му, тилът му се блъсна в каменната стена. Без да издаде нито звук, човекът се строполи на пода. Малоун се наведе и го претърси за всеки случай. Наистина нямаше оръжие. Странно. Може би тези хора се смятаха напълно защитени от високите стени на манастира. Отново извади пистолета си, огледа се за пореден път и предпазливо отвори вратата.

Тан беше озадачен, защото не разбираше какво е намислил Ни.

— Няма къде да се скриеш — подхвърли той.

— Но мога да убия господаря ти.

— Аз не се страхувам от смъртта — промълви Пау.

— Аз също. Вече не. По-добре да умра, отколкото да живея в държава, управлявана от вас двамата.

Тан вътрешно се поздрави за проявената предпазливост. Сега трябваше само да подмами Ни обратно в голямата зала. Там лесно щеше да приключи с него.

Малоун забеляза облекчението, изписано върху лицето на Соколов. Забеляза и момченцето, което се гушеше в скута му.

— Вече се чудех какво ти се е случило — промълви Соколов.

Малоун прекоси празната спалня и хвърли бърз поглед през прозореца. Вътрешният двор беше все така пуст.

— Колко души живеят тук? — обърна се той.

— Не са много — отвърна Соколов. — Аз видях само двама-трима. Но Тан също е тук.

— Къде е Ни?

— Разделиха ни преди половин час.

Момчето го гледаше с широко отворени очи.

— Добре ли е? — попита Малоун.

— Изглежда наред.

— Искам да дойдеш с мен, но детето не бива да вдига шум.

Соколов прошепна няколко думи на руски и момченцето кимна. Малоун му направи знак и излезе пръв. Огледа се във всички посоки и поведе Соколов обратно по стълбите към приземния етаж. За да стигнат до отворения портал, трябваше да прекосят доста голямо открито пространство.

Малоун вдигна глава към горните етажи, но не забеляза нищо подозрително. Направи знак на руснака и двамата тръгнаха напред. Прекосиха някаква тясна галерия и се озоваха пред едно от извитите мостчета над изкуствения поток. След няколко бързи скока стигнаха до прикритието на галерията от другата страна на двора.

Дотук добре.

Ни си даваше сметка, че колкото по-бързо се измъкне от тясното пространство, толкова по-малък ще бъде рискът. Нямаше представа колко братя чакат отвън. Със сигурност бяха повече, отколкото би могъл да неутрализира. Това обаче не го разколеба. Трябваше да действа.