Стив Берри - Гробницата на императора

— Отивай горе! — изкрещя извън себе си Виктор. — Ни и Соколов имат нужда от теб!

След тези думи той започна да се спуска по отвесната скала, здраво стиснал въжето. Малоун би дал всичко, за да има подобно въже. Гореше от желание да убие Виктор Томас, но мръсникът беше прав. Ни Юн и Соколов. Трябваше да ги открие.

Тан влезе в помещението без прозорци, разделено на четири отделни стаи. Пау Уън и Ни бяха прекрачили прага преди него. Отстрани се виждаха неподвижните фигури на двама мъже от братството с арбалети в ръце.

На меката светлина се очертаваха червеникави стени. Таванът беше тъмносин, обсипан със златни звезди. Централната зала беше почти запълнена от бронзов пиедестал, върху който беше положен погребален костюм от нефрит. Смаян от гледката, Тан замръзна на място. Едва сега разбра защо беше празна гробницата на Първия император.

— Аз спасих Цин Шъхуан — обади се Пау. — За съжаление нефритеният олтар се оказа прекалено голям, за да бъде пренесен. Явно са го правили на място. — Ръката му посочи ложето. — Но все пак успях да спася маската за главата и лицето, наметалото, ръкавите, ръкавиците, панталоните и покривалото за краката, всичко направено по мярка за знатния покойник. От изчисленията стана ясно, че Цин Шъхуан е бил висок около сто седемдесет и пет сантиметра и сравнително слаб. Много по-различен от гиганта, описан в историческите документи. — Пау се поколеба, сякаш искаше думите да проникнат дълбоко в душите на слушателите му. — Две хиляди и седем парченца нефрит, съшити със златни конци…

— Преброили сте ги? — изненадано го погледна Ни.

— Това е най-важната археологическа находка в цялата история на Китай. Тялото на Първия император, облечено в нефрит. То заслужава внимателно и задълбочено изследване. Изчислихме, че само за съшиването на парченцата е бил използван над един килограм златен конец. А за изработката на целия костюм са били необходими поне десет години.

— Опразнили сте цялата гробница, така ли? — пожела да узнае Тан.

— Да, до последната вещ. Всичко е събрано тук. Не е съвсем традиционен подземен дворец, но все пак върши работа.

Останалите три помещения бяха претъпкани с погребални вещи. Бронзови скулптури, медни съдове, лакирано дърво и бамбукови съдове. Освен тях имаше предмети от злато, сребро и нефрит. Музикални инструменти, глинени и порцеланови съдове. Саби, копия и стрели.

— Общият им брой възлиза на две хиляди сто и шейсет и пет предмета — уточни Пау. — Включително костите на строителите и наложниците. Аз заснех всичко в гробницата, а точното място на всеки един от тези предмети е надлежно документирано.

— Колко умно от ваша страна — промърмори Ни. — Сигурен съм, че бъдещите историци ще оценят по достойнство проявената от вас съобразителност.

— Става ли ви по-леко от иронията? — изгледа го Пау.

— А как да реагирам? Може би да бъда впечатлен? Вие сте лъжец и крадец, както вече имах случай да ви го кажа при първата ни среща. А освен това сте и убиец.

— Давате ли си сметка какво щеше да направи Мао с всичко това? — мрачно попита Пау и посочи нефритения костюм. — Или некадърниците, управлявали след него? Нищо нямаше да остане!

— Теракотените воини останаха — отбеляза Ни.

— Вярно. Но докога? Обектът се руши ежедневно, но никой не взема мерки. Комунистите нямат отношение към нашето минало.

— А вие имате, така ли?

— Моите методи може да ви се струват неконвенционални, министре. Но резултатите са налице.

Ни пристъпи към пиедестала. Тан запази дистанция, но в душата му се появи нетърпение. Искаше да разбере защо Пау беше убил четиримата му бойци в Белгия и защо беше спасил Ни. Защо го беше излъгал за петролните лампи в гробницата на Цин Шъхуан?

— Разтворихте ли костюма? — попита Ни.

— Стори ми се неуместно — поклати глава Пау. — Дори в смъртта Цин заслужава нашето уважение.

— Колко стотици хиляди са загинали в името на неговото управление?

— За онова време е било необходимо.

— И все още е — не издържа Тан.

— Не — поклати глава Ни. — Страхът и потисничеството вече не действат. На всички е ясно, че сме минали този етап. Демокрацията властва в две трети от страните по света. Нима не можем да възприемем поне част от нея?

— Не и докато аз съм начело на страната! — твърдо обяви Тан.

— И ти скоро ще откриеш, че насилието предлага само краткосрочни решения, също като нашите комунистически предци — поклати глава Ни. — За да оцелее, всяка власт се нуждае от подкрепата на народа. — Лицето му помръкна. — Някой от вас да се е отбивал в бюро „Жалби“ в Пекин?